Меню

Блог

Къде зимуват богатите - Сейнт Мориц Jan/21/2021

Къде зимуват богатите - Сейнт Мориц

Безснежна зимна София. Ковид. Рестрикции. Искрица надежда проблясва на хоризонта след прочетен материал в луксозно списание. Отиваме в Швейцария! В хотела на Хичкок, по-точно. Да видим, аджеба, какво го е пленило толкоз, че да ходи на едно и също място 36 години подред. В един и същи хотел - Бадрутс Палас. Той дори не е карал ски! Два часа полет със самолет до Цюрих. Три часа с кола и ето ни в сърцето на Алпите, в центъра на купона, в Сейнт Мориц (доколкото може да се говори за купон в днешната реалност). Градчето по вечерно време е красиво нарисувана пасторална картина от романтичен период, точно от времето, когато първата електрическа крушка в Швейцария е дала светлина, точно на това място. Живописно, зимно, снежно, ледено, приказно.

Най-достолепната сграда тук е на емблематичния хотел, който e построен в края на 19-ти век. Собствениците са сред основоположниците на ски спорта в Швейцария.

Искаме да наемем прочутия апартамент 501, в който е отсядал Хичкок, но той е зает. От руснаци, разбира се. Те са основните посетители тук. Всичко се мери по техния аршин.

Огромното фоайе на хотела посреща със сводест панорамен прозорец, пред който се е ширнало, потъналото в дълбок лед езеро, а за фон насреща в стегнат ред са се подредили островърхи хребети, покрити със снежни просеки между боровете, строени като верен страж на красотата тук. Само природата може да нарисува толкова съвършена и хармонична картина. Няма насита за сетивата. Колко му трябва на човек, за да е щастлив! 

В ден първи от почивката не бързаме да потеглим към пистите от ранни зори, както обикновено правим на ски ваканция. Термометърът, който отчита -27˚ някак естествено удължава закуската с още една кана кафе.

Удоволствието “Ski to door“ от рекламата на хотела има свой прочит и се разбира: с кола до лифта, който тръгва на 15 минути, след това прекачване на втори лифт и накрая: воала – на пистата!

 

Толкова изумително красиво е наоколо, че спира дъха. Планини, величествени, необятни, дълбоко надиплени, вечни, са се ширнали, додето очите виждат. Слънцето се е разположило на небето като единствен властелин, от светлината му хоризонтът трепти в ярко синьо. Бяло покривало е приласкало склонове, падини, ливади, скали, върхове в пухкавата си пазва. Толкова искрящо бяло е, че прозира като най-чиста проба диамант, очите потъват в отразената светлина, изгубват се в прозрачната, огледална белота. Вятърът, и той е притихнал, захласнат от гледката. Пистите като дългокоси, платинено руси девици неустоимо размятат вълнисти къдри, тръгваш по една, после подир друга, удоволствието няма край. 

Тук казват, че ски спортът е роден точно на това място и местните хора са много горди с това. „Top of the world” в прекия и преносния смисъл. Надморската височина е около 3000м. А руснаците са направили друг връх – ценовият. Това е едно от най-скъпите места в Европа.

И после като заваля, та цели три дни. Сняг, ситен, пръхкав, бял, обилен, се сипе ден и нощ над планината, пътищата и къщята.

Програмата се променя в движение. Напред към Давос! Като огромен мечок колата ни забива грайфери в заледения път. Потегляме. Топло и уютно е. Като в приказките. Отпускане. Познатият глас на Герд Вестфал реди слова от “Вълшебната планина” на аудио книга. Удоволствията са две в едно. Зимна приказка на фона на ненадмината проза, която се лее от един дълбок, неизчерпаем извор на разкошни талази - многословно, описателно, многостранно, обстоятелствено, изчерпателно, красиво, дълбоко. Всеки, дори най-малък детайл, е нарисуван филигранно с неповторимото перо на гениалния писател.

Томас Ман е много взискателен към своя читател. Той трябва да отговори на асоциации, намеци, открити провокации. Участвайки в реалните и въображаеми преживявания на героя, той се превръща в истинския център на романа. Светът на вълшебната планина, фокусиран през погледа на главния герой, се смесва със собствените ми спомени и мечти, за да даде ново преживяване. Читателят - аз ставам център на романа.

Колкото многословно релаксираща, бавна и лежерна е словесната картина от пансиона за богати в Давос, толкова отвън зимата наостря сетивата към филм на ужаса. Минаваме през снежни партини с 2 метра сняг отстрани, хлъзгав път, който в един момент прави остър завой и тръгва под наклон от 30˚ нагоре, където ни очаква едно непредвидено преживяване – преминаване през нещо като ферибот в тунел. Колите биват качени на влакови вагони. Истински влак на ужаса в пълна тъмнина, с високи скорости, спускания и катерения, шибаща отвсякъде вода, вой на вятър в ушите, свистене на спирачки от метални колелета. Клаустрофобично и страшно. Чувствах се точно така, както когато за първи път гледах “Трилър” на Майкъл Джексън.

Всичко е добро, щом свършва добре! Щастливи, че оцеляхме, продължаваме още час по зимните шосета, с голямата радост за очите да виждат света наоколо.

Давос посреща заспал и празен. Никакви хора не се мяркат. Витрините на магазини и ресторанти зеят като черни дупки. Прочутият Конгресен център, където най-изтъкнати политици, икономисти и пр. умни глави регулярно се събират на раздумка, е в окаян вид. Имаме уговорка като стигнем, да звъннем в прословутия “Schatzalp Hotel”, за да ни разведат из покоите на големия писател и да преживеем атмосферата на “Вълшебната планина” на живо, да обядваме и да пием чай.

Вече виждам големия салон, ето го, влиза и главният герой Ханс Касторп. Ако знае какво ще преживее! Дошъл е да види братовчед си за три седмици, а ще остане 7 години, ще извърви своята метаморфоза на това място, извън времето. От дребен редови бюргер, обикновен инженер той ще се превърне в духовен откривател, готов да преминава през различните пластове на времето и човешкото знание, ще познае болката, болестта и любовта. За Касторп животът в санаториума ще се превърне в мярка за всички неща. Болестта като път, като духовно пробуждане.  

Вече чувам и шумоленето на роклята на мадам Шоша! Самият Томас Ман нарича книгата си симфония. Много красиво и вярно определение, точно като за реч на Нобелов лауреат. Героите са настанени, концертът може да започва.  

Но, не би. Изведнъж пътят свърши. Една голяма, много пухкава преспа изважда за миг от състоянието на безвремие и иреалност. Дотук с авантюрата по пътя на Томас Ман. Колата спря. Магията изчезна. Остана само снежния хълм, обвит в приказна мъгла. Не пихме и чай на терасата на някогашния пансион. Истории за Ковид и още нещо.

Но спасение дебне отвсякъде. В конкретния случай то се яви под формата на вкусен дюнер с айран. Навън, под снега, сред преспите, добре опеченото пиле върна настроението.

Ако някой ви каже, че пистите в най-модното място за ски – Сейнт Мориц се поддържат, просто не знае нищо. Оттук насетне няма да кажа тежка дума нито срещу самоковци, нито срещу банскалии. За три дни в Швейцария никой не си мръдна ратрака за някаква работа.

А снегът валеше все така красив и пухкав. Ако не си фри стайлър, нямаш голям шанс за каране на ски.

Бялата тишина действа успокояващо и настройва за лежерно удоволствие. Спа традициите в Сейнт Мориц не са нова приумица на модната вълна. Те са от векове. Още келтите са се лекували по тези места с богатата на желязо минерална вода, много преди да е имало идея за ски, през далечния 15-ти век. Превъзходният спа център на хотела е едно от най-добрите предимства, които той предлага. Сауна, плуване, джакузи навън сред гората, все приятни удоволствия.

Интересна е метаморфозата на най-известните курорти в Европа. Лазурният бряг е бил място за отмора през зимата, а Сейт Мориц е бил летен курорт. Богатите и красивите намират свой пристан на най-добрите места. 

Какво правим като няма ски? О, винаги има какво друго да се прави.  Ще хвърлим един поглед към Залт Мария, селце току до Сейнт Мориц с едноименно езеро. Духът на друг гениален мислител витае над долината Енгадин. Нарича себе си “скитащ бежанец”. Професор на 24 години, 34-годишен той вече е принуден от болестта си да се откаже от преподаването. Фридрих Ницше.

В къща с изглед към езерото, в спартанската обстановка на малка стая, която е и кабинет, и баня едновременно, той намира спокойствие и вдъхновение за работа. Идвал е тук седем лета в пълно усамотение. На това място пише трите части на “Тъй рече Заратустра”. В къщата, днес негов музей, се намират вещи, книги и негови ръкописи.  На малкото запазени страници върху черновите на философа се виждат написани с ноти мелодии. Ницше обожавал музиката. Той смятал, че тя е входът към истината. “Тази душа трябваше да се изпее” – възкликва в “Раждането на трагедията”.

Не се брои посещение в Швейцария, ако не се опита толкова известният швейцарски шоколад. На изпроводяк поръчвам любимият топъл шоколад, както само тук могат да го направят.  

Дните минаха бързо и неусетно. Почивката беше красива и поучителна,  вдъхновяваща. Енгадин се оказа не само долината на скъпите хотели и бутици и руската шикария. Вдъхновила е едни от най-светлите умове на нашето време. За мен беше интересна и вълнуваща срещата с високопланинска Швейцария. И може би надникнах зад завесата на очарованието на това място... кое го прави толкова неизменно и трайно желано – непроменливостта на света тук, вечното перпетуум мобиле на познати отдавна и изучени процеси. Тук забравяш за време и историчност.

Facebook Iliana Alipieva | Instagram Iliana Alipieva

Коментари

Тази статия все още няма коментари

Остави коментар

Fashion Diary by Илияна Алипиева

Fashion Diary

Къде зимуват богатите - Сейнт Мориц

Къде зимуват богатите - Сейнт Мориц

Безснежна зимна София. Ковид. Рестрикции. Искрица надежда проблясва на хоризонта след прочетен материал в луксозно списание. Отиваме в Швейцария! В хотела Безснежна зимна София. Ковид. Рестрикции. Искрица надежда проблясва на хоризонта след прочетен материал в луксозно списание. Отиваме в Швейцария! В хотела 2021-01-27T09:36:02+02:00 Къде зимуват богатите - Сейнт Мориц

<p><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt;">Безснежна зимна София. Ковид. Рестрикции. Искрица надежда проблясва на хоризонта след прочетен материал в луксозно списание. Отиваме в Швейцария! В хотела на Хичкок, по-точно. Да видим, аджеба, какво го е пленило толкоз, че да ходи на едно и също място 36 години подред. В един и същи хотел - Бадрутс Палас. Той дори не е карал ски! Два часа полет със самолет до Цюрих. Три часа с кола и ето ни в сърцето на Алпите, в центъра на купона, в Сейнт Мориц (доколкото може да се говори за купон в днешната реалност). Градчето по вечерно време е красиво нарисувана пасторална картина от романтичен период, точно от времето, когато първата електрическа крушка в Швейцария е дала светлина, точно на това място. Живописно, зимно, снежно, ледено, приказно.</span></p> <p><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt;">Най-достолепната сграда тук е на емблематичния хотел, който e построен в края на 19-ти век. Собствениците са сред основоположниците на ски спорта в Швейцария.</span></p> <p><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt;">Искаме да наемем прочутия апартамент 501, в който е отсядал Хичкок, но той е зает. От руснаци, разбира се. Те са основните посетители тук. Всичко се мери по техния аршин.</span></p> <p><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/12384/files/image/view-st-moritz-switzerland-night_41451-917-60098b9986e58.jpg" class="alignright" /></p> <p><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt;">Огромното фоайе на хотела посреща със сводест панорамен прозорец, пред който се е ширнало, потъналото в дълбок лед езеро, а за фон насреща в стегнат ред са се подредили островърхи хребети, покрити със снежни просеки между боровете, строени като верен страж на красотата тук. Само природата може да нарисува толкова съвършена и хармонична картина. Няма насита за сетивата. Колко му трябва на човек, за да е щастлив!&nbsp;</span></p> <p><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt;">В ден първи от почивката не бързаме да потеглим към пистите от ранни зори, както обикновено правим на ски ваканция. Термометърът, който отчита -27˚ някак естествено удължава закуската с още една кана кафе.</span></p> <p><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt;">Удоволствието &ldquo;Ski to door&ldquo; от рекламата на хотела има свой прочит и се разбира: с кола до лифта, който тръгва на 15 минути, след това прекачване на втори лифт и накрая: воала &ndash; на пистата!</span></p> <p><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt;">&nbsp;</span></p> <p><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/12384/files/image/4-600980527258d.jpg" width="309" height="412" class="alignleft" /></p> <p><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt;">Толкова изумително красиво е наоколо, че спира дъха. Планини, величествени, необятни, дълбоко надиплени, вечни, са се ширнали, додето очите виждат. Слънцето се е разположило на небето като единствен властелин, от светлината му хоризонтът трепти в ярко синьо. Бяло покривало е приласкало склонове, падини, ливади, скали, върхове в пухкавата си пазва. Толкова искрящо бяло е, че прозира като най-чиста проба диамант, очите потъват в отразената светлина, изгубват се в прозрачната, огледална белота. Вятърът, и той е притихнал, захласнат от гледката. Пистите като дългокоси, платинено руси&nbsp;девици неустоимо размятат вълнисти къдри, тръгваш по една, после подир друга, удоволствието няма край.</span><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt;">&nbsp;</span></p> <p><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt;">Тук казват, че ски спортът е роден точно на това място и местните хора са много горди с това. &bdquo;Top of the world&rdquo; в прекия и преносния смисъл. Надморската височина е около 3000м. А руснаците са направили друг връх &ndash; ценовият. Това е едно от най-скъпите места в Европа.<img alt="" src="https://cdncloudcart.com/12384/files/image/3-60098c8ae874d.jpg" width="368" height="490" class="alignright" /></span></p> <p><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt;">И после като заваля, та цели три дни. Сняг, ситен, пръхкав, бял, обилен, се сипе ден и нощ над планината, пътищата и къщята.</span></p> <p><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt;">Програмата се променя в движение. Напред към Давос! Като огромен мечок колата ни забива грайфери в заледения път. Потегляме. Топло и уютно е. Като в приказките. Отпускане. Познатият глас на Герд Вестфал реди слова от &ldquo;Вълшебната планина&rdquo; на аудио книга. Удоволствията са две в едно. Зимна приказка на фона на ненадмината проза, която се лее от един дълбок, неизчерпаем извор на разкошни талази - многословно, описателно, многостранно, обстоятелствено, изчерпателно, красиво, дълбоко. Всеки, дори най-малък детайл, е нарисуван филигранно с неповторимото перо на гениалния писател. </span></p> <p><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt;">Томас Ман е много взискателен към своя читател. Той трябва да отговори на асоциации, намеци, открити провокации. Участвайки в реалните и въображаеми преживявания на героя, той се превръща в истинския център на романа. Светът на вълшебната планина, фокусиран през погледа на главния герой, се смесва със собствените ми спомени и мечти, за да даде ново преживяване. Читателят - аз ставам център на романа.</span></p> <p><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/12384/files/image/11-60097e5b4fabb.jpg" style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 16px;" class="alignleft" /><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 16px;"></span></p> <p><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt;">Колкото многословно релаксираща, бавна и лежерна е словесната картина от пансиона за богати в Давос, толкова отвън зимата наостря сетивата към филм на ужаса. Минаваме през снежни партини с 2 метра сняг отстрани, хлъзгав път, който в един момент прави остър завой и тръгва под наклон от 30˚ нагоре, където ни очаква едно непредвидено преживяване &ndash; преминаване през нещо като ферибот в тунел. Колите биват качени на влакови вагони. Истински влак на ужаса в пълна тъмнина, с високи скорости, спускания и катерения, шибаща отвсякъде вода, вой на вятър в ушите, свистене на спирачки от метални колелета. Клаустрофобично и страшно. Чувствах се точно така, както когато за първи път гледах &ldquo;Трилър&rdquo; на Майкъл Джексън.</span></p> <p><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt;">Всичко е добро, щом свършва добре! Щастливи, че оцеляхме, продължаваме още час по зимните шосета, с голямата радост за очите да виждат света наоколо.</span></p> <p><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt;"><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/12384/files/image/img_4423.jpg" width="359" height="479" class="alignright" />Давос посреща заспал и празен. Никакви хора не се мяркат. Витрините на магазини и ресторанти зеят като черни дупки. Прочутият Конгресен център, където най-изтъкнати политици, икономисти и пр. умни глави регулярно се събират на раздумка, е в окаян вид. Имаме уговорка като стигнем, да звъннем в прословутия &ldquo;Schatzalp Hotel&rdquo;, за да ни разведат из покоите на големия писател и да преживеем атмосферата на &ldquo;Вълшебната планина&rdquo; на живо, да обядваме и да пием чай.</span></p> <p><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt;">Вече виждам големия салон, ето го, влиза и главният герой Ханс Касторп. Ако знае какво ще преживее! Дошъл е да види братовчед си за три седмици, а ще остане 7 години, ще извърви своята метаморфоза на това място, извън времето. От дребен редови бюргер, обикновен инженер той ще се превърне в духовен откривател, готов да преминава през различните пластове на времето и човешкото знание, ще познае болката, болестта и любовта. За Касторп животът в санаториума ще се превърне в мярка за всички неща. Болестта като път, като духовно пробуждане. &nbsp;</span></p> <p><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt;"><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/12384/files/image/img_4615.jpg" width="277" height="370" class="alignleft" />Вече чувам и шумоленето на роклята на мадам Шоша! Самият Томас Ман нарича книгата си симфония. Много красиво и вярно определение, точно като за реч на Нобелов лауреат. Героите са настанени, концертът може да започва.&nbsp;&nbsp;</span></p> <p><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt;">Но, не би. Изведнъж пътят свърши. Една голяма, много пухкава преспа изважда за миг от&nbsp;състоянието на безвремие и иреалност. Дотук с авантюрата по пътя на Томас Ман. Колата спря. Магията изчезна. Остана само снежния хълм, обвит в приказна мъгла. Не пихме и чай на терасата на някогашния пансион. Истории за Ковид и още нещо.</span></p> <p><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt;">Но спасение дебне отвсякъде. В конкретния случай то се яви под формата на вкусен дюнер с айран. Навън, под снега, сред преспите, добре опеченото пиле върна настроението.</span></p> <p><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt;">Ако някой ви каже, че пистите в най-модното място за ски &ndash; Сейнт Мориц се поддържат, просто не знае нищо. Оттук насетне няма да кажа тежка дума нито срещу самоковци, нито срещу банскалии. За три дни в Швейцария никой не си мръдна ратрака за някаква работа.</span></p> <p><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt;">А снегът валеше все така красив и пухкав. Ако не си фри стайлър, нямаш голям шанс за каране на ски.<img alt="" src="https://cdncloudcart.com/12384/files/image/facetune_15-01-2021-20-21-40.jpg" width="344" height="459" class="alignright" /></span></p> <p><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt;">Бялата тишина действа успокояващо и настройва за лежерно удоволствие. Спа традициите в Сейнт Мориц не са нова приумица на модната вълна. Те са от векове. Още келтите са се лекували по тези места с богатата на желязо минерална вода, много преди да е имало идея за ски, през далечния 15-ти век. Превъзходният спа център на хотела е едно от най-добрите предимства, които той предлага. Сауна, плуване, джакузи навън сред гората, все приятни удоволствия.</span></p> <p><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt;">Интересна е метаморфозата на най-известните курорти в Европа. Лазурният бряг е бил място за отмора през зимата, а Сейт Мориц е бил летен курорт. Богатите и красивите намират свой пристан на най-добрите места.&nbsp;</span></p> <p><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt;"><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/12384/files/image/1-3-1-1-01-erster-ausstellungsraum-dsc05496.jpg" width="556" height="417" class="alignleft" />Какво правим като няма ски? О, винаги има какво друго да се прави. &nbsp;Ще хвърлим един поглед към Залт Мария, селце току до Сейнт Мориц с едноименно езеро. Духът на друг гениален мислител витае над долината Енгадин. Нарича себе си &ldquo;скитащ бежанец&rdquo;. Професор на 24 години, 34-годишен той вече е принуден от болестта си да се откаже от преподаването. Фридрих Ницше.</span></p> <p><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt;">В къща с изглед към езерото, в спартанската обстановка на малка стая, която е и кабинет, и баня едновременно, той намира спокойствие и вдъхновение за работа. Идвал е тук седем лета в пълно усамотение. На това място пише трите части на &ldquo;Тъй рече Заратустра&rdquo;. В къщата, днес негов музей, се намират вещи, книги и негови ръкописи. &nbsp;На малкото запазени страници върху черновите на философа се виждат написани с ноти мелодии. Ницше обожавал музиката. Той смятал, че тя е входът към истината. &ldquo;Тази душа трябваше да се изпее&rdquo; &ndash; възкликва в &ldquo;Раждането на трагедията&rdquo;.<img alt="" src="https://cdncloudcart.com/12384/files/image/10-600980ec8e7f2.jpg" width="425" height="239" class="alignright" /></span></p> <p><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt;">Не се брои посещение в Швейцария, ако не се опита толкова известният швейцарски шоколад. На изпроводяк поръчвам любимият топъл шоколад, както само тук могат да го направят. &nbsp;</span></p> <p><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt;">Дните минаха бързо и неусетно. Почивката беше красива и поучителна, &nbsp;вдъхновяваща. Енгадин се оказа не само долината на скъпите хотели и бутици и руската шикария. Вдъхновила е едни от най-светлите умове на нашето време. За мен беше интересна и вълнуваща срещата с високопланинска Швейцария. И може би надникнах зад завесата на очарованието на това място... кое го прави толкова&nbsp;неизменно и трайно желано &ndash; непроменливостта на света тук, вечното перпетуум мобиле на познати отдавна и изучени процеси. Тук забравяш за време и историчност.</span></p> <p><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt;"><span><span class="s2"><a title="Facebook Iliana Alipieva" href="https://www.facebook.com/iliana.alipieva" target="_blank" rel="noopener">Facebook Iliana Alipieva</a>&nbsp;|&nbsp;<a title="Instagram Iliana Alipieva" href="https://www.instagram.com/ilianaalipieva/" target="_blank" rel="noopener">Instagram Iliana Alipieva</a></span></span></span></p> <p></p>

Сравнение на продукти
Нашият онлайн магазин използва така наречените „Бисквитки“ Научете повече за нашата политика за поверителност и нашата политика за Бисквитки