Етикет у дома

Наскоро гледах филм, в който Джейн Фонда, която играе възрастна майка, приготвяйки леглото на току-що пристигналия си син, отдавна вече зрял мъж, оставя на откровен показ чисто новите си огромни силиконови гърди. Синът е доста притеснен и се опитва да я накара да събере халата си отпред, но получава реплика: какво лошо има в това да виждаш гърдите, от които си сукал като бебе? Ето за това става въпрос – за мярката в общуването. У дома е особено деликатно. Там сме с хората, с които по избор или по родствена линия, (била тя пряка или съребрена, или по сватовство) общуваме най-интензивно. И както се знае, доста неща са на показ без маска и без грим не само в буквалния смисъл. Вкъщи сме най-малко защитени. Затова общуването, влизането в личното пространство на другите са процеси, към които трябва да подхождаме с особено внимание и грижа.

Всичко започва от дома. Говорим за първите седем години. Изразът не е напразно. Знаем, че децата се раждат неморални и невъзпитани. Ролята на семейството е да им даде основа и поведенчески модели, които да надграждат. Оставени сами на себе си, те нямат ориентир. Поради това родителството е много отговорно дело. Особено важна е ролята на майката, която оформя средата, полага базата, върху която се върти животът вкъщи. 

Започвам с една поговорка темата за етикета у дома: "каквото повикало, такова се обадило".

- агресията ражда агресия. Агресията като възпитателен метод, като маниер на общуване е може би най-голямата грешка. Насилие върху физиката или психиката раждат нефелни плодове. Децата са хора, добре е да помним. Унижаване на достойнството им е тежък грях. Приемане и уважение на личността им, независимо от възрастта им е единственият подход. Да сме добри с децата си е усилие, което се връща стократно. 

- колко често сме свидетели или участници в ситуация от рода – бащата лежи пред телевизора и подвиква на децата: „Я, помогнете на майка си в кухнята”. Не. Така няма да има ефект. Всички вкупом отиват при мама в кухнята. Тя и без друго е готова с вечерята, в момента и трябват и две мили думи само. А след вечеря – едно сърдечно „благодаря”. И – обичаме те! 

- зачитане на личното пространство. Всеки се нуждае от място, което да нарече свое, съхранено от чуждо присъствие и намеса. Самите ние също, нали? Както не ни харесва някой да нахълта в стаята ни без предупреждение, също толкова не се харесва и на останалите, ако ние го направим. Взаимният респект е ключ за безоблачно съвместно съществуване. 

- на масата. Семейната трапеза служи не само за хранене, но е крайъгълен камък на общуването. Създава чувство за принадлежност към семейството, там се обсъждат теми от всякакво естество. Прелюдия към приятното прекарване е да се подреди красиво масата. Темите също трябва да са такива, че да обединят хората. Критики, грубост, остри забележки, издаване на споделени тайни, действат демотивиращо за оставане в кръга на разговора. Доброто настроение подобрява храносмилането! 

- готовност за помощ е ключов момент в общуването. Както физическа помощ, така и разговор, нежност, приласкаване, топлина и разбиране, добронамереност са неща, в които са задължителни в семейната среда. Това са най-близките ни хора. Ако в общуването с тях не дадем най-доброто от себе си, на кого другиго? Една прегръдка може да направи чудеса. 

- общност на заниманията. В хола ми ( “ми”, щото като всяка жена, вкъщи аз командвам какво и как ще се случи) няма телевизор. За мен телевизорът убива общуването. Отнема разговора грубо и много нахално. Нека си говорим.  

- дрескод у дома. Майка ми никога не облече пеньоар на баклавички (а как си мечтеах да има!), който беше трудно достижим връх в домашното облекло. Нито я видях с ролки за коса на главата, нито с цигара в уста. Този модел повтарям и аз ( по-горе стана дума за личния пример). Размотаването из дома супер неглиже е аут. Извън банята халатът също е не на място. Има толкова красиви дрехи за свободното време! Нивото се поддържа при всяка ситуация, на всяко място. 

- Етел Войнич казва, че жената трябва да се разкрива не докрай, да има още един воал, който може да свали (не само в прекия смисъл). Моля ви, какво остава от тази загадъчност, ако всички наоколо стават свидетели на всякакви опити за разкрасяване – обезкосмяване, почистване на нокти, или маска на лице, с която може да предизвикаме сърдечен удар на любимото куче? Малко дискретност би била на място, що касае личните процедури. И оставяме банята чиста и подредена след черната боя за коса, нали? 

- уважение към по-възрастните. Каквото и да сме постигнали в живота, една частица от него е на предците ни. Въпроси табу – защо не направи това или онова? Първо, защото няма такова време в граматиката. Какво е то? – Минало пожелателно, несъстояло се. Ако никога не сме били в това време, ситуация, условия е много арогантно да даваме оценка, да критикуваме, да поучаваме. Това много наранява, защото е отричане на нечии усилия.  

Ние сме склонни днес да бягаме от всякакви авторитети, предписания, търсим сами истината за нас, осланяйки се на инстинктите си. Това е добре, доколкото носи познание по емпиричен път. Някои вековечни истини също не биха били от вреда, ако се насложат. Като най-старата - да обичаме ближните си!

Facebook Iliana Alipieva | Instagram Iliana Alipieva