Луксът като лайфстайл

Помните ли “Нощ във Византия” на Ъруин Шоу? Френската Ривиера, скъпи коли, яхти за милиони, тежки парфюми, красиви жени, романтични ретроспекции, кинофестивал, отегчени богаташи, алкохол до забрава, интелектуалци в пътуване към себе си, елитарни герои. Класика, клише, или както и да го наречем, до днес това място е символ на богатство и разкош, кътче, където заможни хора разпускат и се наслаждават на плодовете на материалните си постижения. Яхтинг е специфичен вид наслада, която, ако не познаваш, трудно разбираш. Има толкова прекрасни луксозни хотели! Вярно. Това, което омагьосва в плаването с яхта е усещането за свобода и хармония, която властва в морето.

Да станеш част от необятната шир, да виждаш на хоризонта единствено синевата на морето, сливането му с небето, да посрещаш изгреви насред притихналата водна стихия, когато тя все още лениво се носи на меки водни талази по корпуса на яхтата, да усещаш с всяка фибра на тялото си вибрациите, които идват от морските дълбини, да плуваш на воля сред дълбоките, мастилено сини басейни без граници с единствена компания от риби на пасажи, които галят кожата като кадифен воал, да летиш по вълните със спираща дъха скорост, вятърът бясно да пилее коси, да брули и отнася всяка мисъл, да се слееш със средата наоколо, да имаш време за усамотение в тишината на безбрежната водна шир, да споделиш чаша шампанско с близки хора на фона на огнени залези, бризът да вае загадъчни форми по копринените рокли на женските тела, да пали вечни страсти, да събужда желания за красиви интимни моменти, сексапилът на босоноги тела, освободени и от много условности, всичко това е яхтинг. Ако има една дума за преживяването, то е наслада.
И ако ще е лукс, да е на макс. Антиб – малкото градче с най-големия порт за частни яхти, потапя в други времена с тесни улички с каменни къщи с малки прозорчета, с изригнали в цъфтеж розови храсти, с ежедневния пазар с всякакви зарзавати и пресни морски дарове, от скъпи по-скъпи, с малки винени дюкяни, в които се промушваш ребром и в които като рог на изобилието се редуват всякакви напитки, докато завършиш предиобедната разходка пред някой безкраен рафт със сирена, от които чак прилошава от изобилие и разнообразие. Французите наистина нямат равни в това отношение. 

Едничкото място, което успя да ме изкуши да вляза в затворено пространство в Антиб бе едно шато на фамилията Грималди, построено върху руини на античен гръцки град, в което се помещава музеят на Пикасо, неголям, много добре подреден с ранни творби, керамика и скулптури на открито. Тук художникът е живял и работил върху темата за голото тяло. Простотата на геометрията като език. Докато развива нейното формално съвършенство Пикасо дава друг прочит на голото тяло.

Яхтингът е като наркотик, колкото по-дълго си на яхтата, толкова по-малко искаш да се отделиш от нея за други занимания. Като например за едно “Белини” с дъх на пресни праскови в “Еден Рок”, където залезът от птичи поглед е вълшебен. Или пък първият облак на хоризонта да задейства старта на бързо стъкмяване за кратък тур из околностите. Градчето Сен Пол е измежду най-очарователните места наоколо, средновековен град, с красиво оформено пространство в центъра му, посветено на изкуства от всякакъв вид. Живопис, керамика, батик, скулптури, посуда. С часове можеш да се изгубиш и пространствата на красотата. Галерии до насита.

Кан извън кинофестивала е също така пищен, Карлтън е грандиозен и престижен, крайбрежният булевард все така пълен с хора, шум и смях. Крепостта дава прекрасна гледка към залива на Кан и в сокаците надолу може да се хапне вкусно без много претенции. Или пък да се преживее удоволствието на изискана вечеря в луксозна атмосфера и вариететна програма  в “Медуза” или “Баоли”.
Ница - разходка по безкрайната Английска алея по ръба на морето, срещи с историята из стария град, танц върху ефектните мозайки на площад “Масена” или на лов за някой трофей из пазара на антики.

Ривиерата, всепризната перла на Франция.