Москва на бързи обороти

Два дни в Москва? Колкото, толкова. Мятам куфара в стаята на хотела и се изстрелвам моментално навън.

Ето ме на най-изумителното място в града. Пред мен, наредени един подир друг - Музеят, Мавзолеят, Кремъл, Свети Василий Блажени, ГУМ. Колкото красива, толкова стилово и архитектурно напълно различна среда огражда един от най-известните площади в света – Червеният площад. Червен идва от староруски и означава прекрасен, което му приляга като ръкавица от шевро, толкова е точно. Червен казват, идва по-късно, заради червените стълби на Кремъл, от които са се чели някога царските разпоредби, или пък от червения камък, от който са построени сградите. Според мен, от строя преди това, който се отъждествяваше с червения цвят. Аз си оставам твърдо зад “прекрасния” площад. Впечатлява силно с мащаба си без да потиска. Винаги е бил сърцето на града, форумът на града, мястото за търговия, общуване, представления от всякакъв тип, публични екзекуции дори. Парадите, които съм гледала от това място също пълнят с възхита. Славата му започва да се носи по света, когато в южната му част по заповед на цар Иван Грозни (той пък е по-скоро Иван Страшни, но както и да е) бива издигнат храм-паметник в чест на победата му над Казанското ханство.

Наречен е "Покров Богородичен", а по-късно е преименуван на името на Василий Блажени – ревностният апологет на християнството, който живял в бедност и ходел дори без дрехи, за да служи по-добре на своя бог. Любимец на царя, защото предсказал победата над Казан, след смъртта му бил канонизиран и изградили за него нов параклис към църковния комплекс, където положили мощите му.

Точно тази е катедралата, същата, която знаете от толкова кадри, символът на Русия: построена за 6 години от 1555г. и до днес изумява зрителя тази причудлива сграда с 10 купола, всеки различен от другите - по големина, орнаментика и форма. Цветно! Ярките багри греят сияйно и в най-мрачно време. Толкова е пъстро, красиво и неповторимо, че замайва. Приказка на живо, апотеоз на радостта и любовта към живота, така я видях. Нереално, различно, вълшебно, приказно, невидяно нито преди, нито след неговото време, шедьовър на естетическия гений на архитект Постник Яковлев.

Легендата гласи, че Иван Грозни, пленен от красотата на църквата, наредил да ослепят архитекта, за да не може никога повече да създаде други красиви модели. Наполеон също бил смаян от красотата на храма дотам, че искал да го пренесе в родината си. Като станало ясно, че не е възможно, наредил да го изгорят. Но чудодеен дъжд спасил това архитектурно бижу като угасил огъня на французите.
Отвън кулите и куполите на пръв поглед изглеждат хаотично разположени, но в тях има симетрия и символика. Осемте куполни параклиса символизират осемте нападения срещу Казан: те са четири големи под формата на осмоъгълници и четири малки с форма на квадрат. Над тях в центъра се намира още един неголям златен купол.

Отвътре божията обител е също толкова неповторима, както отвън. Параклисите са наредени около един централен и всички са обединени от обща основа. На входа е параклисът с мощите на Василий Блажени. Отделните църкви са свързани по между си с живописно изрисувани коридори, които образуват своеобразен лабиринт. Всички са художествено оформени съвсем различно. Някои са оставени на тухла отвътре, без изображения. В други има икони, стари руски шедьоври на това изкуство, което така ме вдъхнови, когато ги гледах за първи път, че полудях, докато не намерих и купих една икона от 17-ти век. В някои помещения има пищна флорална стенопис с близкоизточен привкус. Отделните църкви са неочаквано малки отвътре, много уютни и приласкават, вместо да потиснат миряните с мащабите си. Разнообразието в дизайна ми напомня многоликия живот – веднъж смирен и подчинен, друг път дал воля на чистата радост да бъдеш, възхвала на природата, въплътена в богата, цветна картина. Тук бог е накъде съвсем наблизо, чува молбите, приятел е.

Отнейде се чуват леки, далечни гласове. Бързам по витите стълби нагоре към централния купол с красивия олтар. Акапелно църковно пеене на осем гласа на живо! Църковнославянските песнопения са божествени. Никакъв инструмент не може да се сравни с вибрациите на човешкия глас. Чисти звънки тонове, които пълнят пространството и на талази политат нагоре, към небето. Като благодарност към Създателя за красотата, наречена живот. Освобождаване, тиха радост, единение с хармонията на света. Тръгвам, не ходя, лекокрила птица - летя! Сетивата в един парад на красота и духовност.

Facebook Iliana Alipieva | Instagram Iliana Alipieva