Музиката

„Ако музиката е храната на любовта ... свири.“
Първият ред на пиесата „Дванадесета нощ“ от Уилям Шекспир. 

Свирите ли на някакъв инструмент? Пиано, цигулка, обой? А може би сте част от рок банда? Не? А преживявали ли сте следното: да засилитe звука в колата до краен предел, да отпуснете гласа си с все сила и да ревете с пълно гърло, пригласяйки на любима мелодия, тактувайки с глава, напълно изключили света наоколо, докато от съседните коли ви гледат в недоумение и правят странни гримаси, гледайки ви? Това е то великата сила на музиката - да ни накара да изригнем, да преминем в друго измерение. Със сигурност всеки от нас го е преживял и не е беда, че не владеете някой музикален инструмент.  Дори, ако просто обичате да пеете, блажени сте, вие имате един удивителен, естествен музикален инструмент - гласа ви! Вие сте от единствения по рода си вид, при който мозъкът организира звука и го обработва по специфичен начин, притежавате една уникална даденост, присъща само на нас, Хомо Сапиенс.  

Случвало ви се е и още нещо, със сигурност: да усетите как тялото изтръпва, сърцето бие лудо, дъхът спира, докато слушате приятна за вас музика. Потъвали сте дълбоко, летели сте високо, изгубени във времето и пространството, докосвайки се до великото чудо. Всички ние сме изпитвали силни моменти, достигали сме до такива състояния. Виновник за всичко това е отделеният от мозъка допамин, когато сме в компанията на любима мелодия. Същият този герой, който ни пристрастява към различни неща, върши с нас чудеса, когато сме под въздействие на музиката.Той е отговорен за това да чувстваме еуфория, да изгаряме от страстно желание към нея, да усещаме несравнимо с нищо друго удоволствие при досега с нея, да преживяваме радост, да преливаме от щастие или да роним сълзи, освободили всяко напрежение, забравили всичко друго на света. Тя подрежда сложния пъзел на емоциите ни, ключ е към наслада и забава, дава криле на мечтите, тя е хармония, съзвучие, такт, ритъм, толкова нужни нам за вътрешния ни баланс. Няма начало, нито край - необятна е, вселена, носеща светлина, сила, красота.

Музиката е езикът на душата. Когато думите са слаби, не достигат, идва тя - универсалният език, без лимит, без прегради и без граници, говори на всички без преводач. Мелодията, ритъмът, чувството стигат направо до ума и сърцето на всекиго. 

Музиката винаги е била жизненоважна за нас, хората. Тя въздейства на дълбоко емоционално ниво, помага ни да се справим с душевни терзания, физически травми и да открием себе си. Мозъкът ни има нужда от музика, както тялото ни се нуждае от храната, за да съществува. За справяне с натрупани вълнения, за отпускане и зареждане на батериите музиката е съвършеният цяр, най-доброто средство. Малко са активностите, които ангажират изцяло мозъка, и музиката е една от тях. Защо е така? Какво се случва в главите ни, докато слушаме музика? Учените са установили, че музиката може да достигне до нива и сфери от мозъка, които нищо друго не е ангажирало преди това. Тя пряко въздейства върху емоционалните и креативните дялове на мозъка, които му помагат да работи по-добре, създавайки нови връзки вътре в него. Ние интуитивно търсим близост със съзвучие, хармония и подреденост, които мелодията носи. Хормонът на щастието който се отделя, го релаксира. Той е отговорен за това да чувстваме еуфория, която се свързва със зависимостите, секса, дори яденето. Допаминът ни позволява да усещаме удоволствието от всички тези дейности. И от музиката също – да настръхваме, да изтръпваме, да ни разтърси дълбоко, пречистващо. Нашият мозък има нужда от музика, за да може тялото ни да се разтовари, да се справи с натрупаните емоции.

Като се замисля, животът не е ли низ от музикални моменти? Мелодии дебнат отвсякъде. Залезът свири на Орфеева лира, цветята танцуват валс от Шостакович, дъждът барабани с ноктюрно на Шопен. Само ако прибавим звук в картината, тя е завършена, преживяването е пълно. Всяко място, на което съм била има музикален портрет и пъстра музикална палитра - Южна Африка е тътен на барабани, звук идващ от недрата на Майката Земя, Мексико е полетът на маите към звездите, мистична и далечна, неразгадаема земя, или пък е "Ла Палома” на мариачите, Перу е танц на инките, Бразилия е страховита оратория от грохот на ревящи водопади, Куба е самба, Занзибар е Мириам Макабе и нейната “Малайка”, Русия е “Лешникотрошачката”, Париж е Азнавур, Гърция е Даларас и неговата неповторима изповедна песен “Обичам те", Италия е “Силата на съдбата”, Дъблин е детската песен за Моли Малоун.

“Музиката дава душа на вселената, криле на ума, полет на въображението и живот на всичко." Как добре са го формулирали древните мислители.

Четирите изкуства били основните академични и артистични таланта, изисквани от аристократичния древен китайски учен-джентълмен. Те са: майсторство на струнен инструмент, стратегическата игра Go, китайска калиграфия и китайска живопис; с една дума „qínqíshūhuà“.

В нашия свят, от древните гърци до Средновековието квадривиумът - група от четири предмета – аритметика, геометрия, музика и астрономия – съставлява част от седемте предмета на образованието по либерални изкуства в Европа.

Наскоро станах оперна хаджийка. Едно пътуване в непоносима жега, въоръжена с непоколебима решителност и непреодолимо желание, ме отведе до Мека на изкуството, наречено опера. И така: на входа на „Teatro di San Carlo“ в Неапол съм, най-старата и все още функционираща опера в света. Храм на музиката, откъдето тръгва едно велико изкуство. Пристъпям в залата с трепет и страхопочитание. Ахвам. Мигом усещам онова рядко припарване под лъжичката, което ни спохожда само в много редки моменти, когато сме получили неочакван, много ценен подарък. Разкошът и красотата ѝ вземат дъха буквално. Флуидни форми, богати златни орнаменти, мека светлина, красиви детайли. Огромното кръгло платно на тавана, нарисувано от художника Джузепе Камарано - „Аполон представя великите поети от Омир до Алфиери на Минерва“ е романтичен дълбок поклон към изкуството.
В този миг мозъкът ми ме запокитва, незнайно защо назад във времето към едно интервю от преди години с певеца Ървин Шрот. Когато видях възтогра в очите му, разказвайки за вълненнието при първия досег с операта в Монтевидео, влюбих се в него тутакси. (И моментално намразих Анна Нетребко, която бе негова жена по онова време. Отдавна преминаха и двете силни страсти. Днес отново обожавам тази изключителна певица, носеща толкова много удоволствие с таланта си на почитателите на операта). Нима е възможно и простосмъртни като мен да преживеят такава емоция?! Колко му трябва на човек, за да е щастлив, да мога и аз да преживея такова удоволствие?!  
Присъствам на премиерата на новата постановка на прекрасната опера от Гаетано Доницети “Мария Стюарт”, написана от композитора тук, в Неапол, докато е директор на театъра. Седя на третия ред, харесва ми да съм близо до музикантите и певците, мога да виждам всеки жест, да чуя дъха, да преживея вълнението им, страстите им. След малко ще започне едно красиво представление, музика-балсам ще окъпе душата ми, Прити Йенде с вълшебния си глас ще ме очарова до сълзи. Ще аплодирам, ще стана на крака, за да изразя поклон пред артистите, ще има цветя на сцената, хвърляни от хората в ложите на театъра. Ще бъде неповторимо преживяване. Ще ми е леко, ведро, радостно след края на представлението.
С “ушното червейче” (сърбеж в мозъка) ще продължа да си „пея“ дори, след като финалните акорди отдавна са отшумели.

Нашият мозък възприема неща, които не можем да разберем.
А може би има някаква божествена връзка между нас, хората и музиката ...

Меломаните днес са съвременни странстващи рицари, които следват по цял свят любимите си автори, изпълнители, въоръжени с любов и страст, полагат в нозете им своето почитание. 

"Без музика животът би бил една грешка.", Ницше

Facebook Iliana Alipieva | Instagram Iliana Alipieva