Петте лица на жената

Майката, любимата, жената, дъщерята, богинята

Защо няма много велики жени ли? Ами, защото цял живот са заети с отглеждането на велики мъже. Зад всеки успял мъж има жена, да, майка, любима, дъщеря или сестра.

Тя може да бъде родител, приятел, съветник, вдъхновител и всички наведнъж, жонглирайки с лекота до съвършенство.

Тя дава безусловно, обича отвъд разума, приема, разбира, прощава отново и отново. Тя поставя амбициите си на заден план, за да ви помогне за вашите. Тя се гордее с постигнатото от вас и държи ръцете ви, когато сте разочаровани. Тя е до вас, когато всички ви обърнат гръб и именно нейната вяра във вас ви помага да се възродите като Феникс от пепелищата.

Силата ѝ е могъща, защото идва направо от земните недра, от майката природа, неизтощима като нея е жената. Благословена е нейната орис - да дава, да е началото, да е творческата сила на Вселената, да е новият живот, тръгнал от нейната утроба, да обича с любов безусловна, безрезервна, безгранична, безмерна, всеопрощаваща.

Сещам се за Старозаветната притча за двете блудници, които родили момченца по едно и също време, живеели заедно и ги отглеждали заедно. За зла участ едното детенце се споминало. Започнала разправия между двете жени чие е детето, останало живо. Отишли при мъдрия Израелски цар Соломон да отсъди чие е детето. Соломон заповядал да се разреже детето на две, за да получи всяка по равно. Едната жена веднага скочила, "тя е майката", рекла, „дайте детето на нея“. И Соломон дал детето на жената, изрекла думите. Това е тя, майката. Нейната любов е над всичко. Над егото, над страстите, над суетата.

Тя е магьосница - изцелителка. Една само нейна ласка може да излекува всичко - от рана на коляно до разбито сърце.

Тя ви очаква любяща, когато у дома се прибирате уморени и победени, отчаяни и неразбрани, прегръща ви нежно и попива страховете ви, тревогите ви. Утешава, дава сили, изгражда увереност. Тя е, която ви насочва към целите ви и когато постигнете мечтите си, тя застава зад вас в сянката ви, покрита с топлината на вашия успех. И това ѝ стига.

Като майка тя безмилостно се труди, бива психиатър, лекар, камериерка и довереница. Независимо дали става дума за любимия обяд, за проект в училище или за мач по бокс, тя винаги е там, присъства, дава кураж.

А колко неповторимо красива е жената, когато дойде при вас в образа на голямата любов. И как само вдъхновява този лик! Трепетни вълнения, романтика, сподавени желания, поезия, красота. Любовта, без която не можем. Дори несбъдната тази любов е безценна. Тя понася на крилете на фантазията, открива ни нови светове, други измерения. Не се забравя никога това вълнение, красотата му топли цял един живот. Всеки къта спомен за голямата любов, връща се към него в моменти на слабост или несгоди, отчаяния. Тя е, която ни е дала самочувствието, че сме значими и видими, че сме способни на велики дела.

У всеки мъж наднича зад рамо един Орфей, който без страх ще влезе в ада, за да измъкне оттам своята любима Евридика, ще страда, ако не успее да я спаси и всяка нощ ще свири с лирата си, в знак на обич. Любовта, която ни прави добри и герои. Издига престиж в собствените ни очи.

„Жените са дългокоси и плиткоумни“. Тази сентенция днес би дала повод за организиран протест против сексизма. Когато ме застрелва с нея от упор, мъжът срещу мен при първи поглед обаче, още нямахме хабер що е то. Затова аз се усмихвам неволно, както винаги, когато съм притеснена. Жена му го перва лекичко зад тила. Смутена е леко как ще реагира кандидат снахата на внука. И аз съм аджамия в сглядите, та ми аленеят бузките. Той гледа дяволито и се усмихва под мустак. Доволен е, успял е да шокира. Оставям го да печели първия рунд на срещата - 1: 0 за дядо Петко, който е бил голям командор или поне има самочувствие, че е главата на фамилията. И колко да е глава, колкото да му викат Петко Дочкин.

Дребен, годините са изсушили и смалили тялото, с характерен нос, с искрящо сини очи, които гледат по детски учудено на света, въпреки натрупаните 80 лазарника, облечен в сив костюм и бяла риза, жилетка с три копчета., вратовръзка, изряден както винаги. Тя е жената до него цял живот, отчувал си я от млада и зелена, форматирал я по своя воля. Като поотрасла, тя взела нещата под контрол. Живеят заедно от над 50 години. На гости сме им у дома. Двукатна къща с мебели от Виена с кристални стъкла, красива посуда във витрините. Хора от аристокрацията на Лом, където aвстрийското влияние е доста силно, дори на маслото казват бутьер.

Подготвили са се като да срещат бъдеща снаха. Дочка, както е възпитана от поколения, е перфектната домакиня, наготвила е, подредила е. Суети се напред-назад, тича нагоре-надолу по стълбите на къщата. Тъкмо да започне празненството, жената пада и чупи ръка. Беля голяма. Не ни се получи много по-нататък, въпреки че нашата малка софийска група, пристигнала на бяла Лада с лайсни, се опитва да превъзмогне неловката ситуация с бодряшки наздравици. И бликащият житейски хумор на дядо Петко съвсем го няма вече. Спихнало се е всичко у него. Изглежда съвсем дребен, прилича на малко, объркано дете, което е останало сирото, без майка си. Болката ѝ е в очите му. А тя не спира да се грижи и върти около него. Нежност, принадлежност, грижа един цял живот. Каза, добре, че съм доста по-голям от нея, та ще ме надживее, ще склопи очите ми. Гледа я с обич. И тя него. Мил ми е този идиличен спомен.

И друга една сентенция на живота ми остави дядо Петко: "най-добре да те гледа майка ти, след това жена ти, докато те поеме дъщерята." Все жената. В различни роли, но винаги в нейната близост. Под нейната грижа и ласка.

Като деца, винаги последният ни аргумент във всеки спор беше: а пък моят баща е най-силен и може… няма значание какво точно може - да повдигне камион или да лети с ракета. Важното бе, че си имахме своя супер герой, който винаги ще ни измъкне от трудна ситуация. А най-големият вдъхновител за тази роля на мъжа са дъщерите, провокират истинския супермен цял живот у своя баща. Какво по-голямо житейско вдъхновение!

Само целунатите от бога мъже имат щастието, наречено дъщеря. Така цял живот са обект на обожание. Бащата е силният, големият мъж в живота, примерът. Момичетата търсят образа му в любимите мъже по-нататък, налагат неговия аршин, за да намерят половинката си. Връзката е много специална, дълбоко интимна.

Свят само за двама, в който вместо думи, говори кръвта и една дълбока, неразрушима привързаност до живот. Дъщерята никога не забравя първия герой на живота си. Дори, когато той, изнемощял в битките, започне да влачи крило, тя е до него.

Жената има много лица. Тя може да бъде слаба, ранима и крехка, зовяща подкрепа, закрила и помощ. Но има и друга страна - на твърда скала, в която се разбиват предизвикателствата житейски, несгодите, изпитанията. Отстоява, оцелява, непоколебима и яка. При нея сте на топло и сигурно място.

Женската сила. Гледате с респект и страхопочитание. В Африка никога не вземат жени, когато секат дървета за направа на маски за заклинания и магьосничество. Защото казват, че жените са в състояние да развалят дори небесните магии. Да, така е. Защото самата жена е Богиня, и трябва да бъде почитана като такава.

Бъди, Жена!

Facebook Iliana Alipieva | Instagram Iliana Alipieva