Всичко плод е на ръката

Известието за кончината на Карл Лагерфелд – креативният директор на “Шанел”, беляза началото на Миланската модна седмица. Отиде си една легенда, която съумя да декодира идеите на великата Коко Шанел по начин, който я направи най-бляскавата фирма на съвремието, промени прочита на модата и я преведе по моста между два века, като й даде нов прочит и осмислянe. Новината ме завари на пресконференция на “Бенетон” по повод представянето на новия дизайнер на фирмата Кастелбаджак. Всички бяха смутени и объркани как ще продължи нататък вечерта с ревюто при новината за края на Кайзера, както го наричат в модните среди.

Преди да започне шоуто от името на Лучано Бенетон прозвучаха няколко прочувствени, сърдечни и много силни думи за големия дизайнер. Признание и респект пред труда на Лагерфелд. Отдаване на последна почит. Това подейства като топла вълна върху зрителите. Натежалото мълчание се стопи в едно приятелско сбогом. И си мисля, големите личности, затова са големи, защото могат да признаят труда, заслугите и таланта на други големи личности. Защото това, което Лагерфелд направи за високия клас продукт, Лучано Бенетон направи за широката публика – красиви, цветни, функционални, удобни дрехи, които са повече от продукт.
Те са цяла философия за дрехата като послание, комуникация между хората от цял свят, независимо от тяхната раса, религия, възраст, пол. Всички, които работят с Лучано Бенетон благоговеят пред визионера, който успя да наложи продукта си в целия свят, отвори първите мега магазини и още преди 20 години знаеше, че магазините трябва да са място за красиви преживявания и общуване.
Срещнахме се за първи път в София през 2002г. Оттогава многократно сме имали поводи за срещи и разговори. Съветите, които ми е давал са били винаги на място и с грижа като за близък човек. Щастлива съм, че имам шанса да работя с личност като Бенетон. Той бе вдъхновителят ми да започна да уча италиански. Все ми се струваше, че изпускам нещо в превода. Скромен, въпреки огромното си богатство, човечен, любезен, непридирчив към света наоколо, ненатрапчив, мил и внимателен към околните, той може да бъде чудесен пример за това, че човек може да се опази от плъзгане по плоскостта, парадиране и високомерие, перчене, снобизъм, въпреки огромното богатство.
Седи срещу мен в залата, висок, снажен, изправен, с неизменния си бял панталон, сако и бяла риза, всичко от Бенетон колекция. Искрящо сините му очи гледат през очилата с все още детско любопитство на света наоколо. Бялата му коса събира цялата светлина и го прави да изглежда ефирен, нереален някак. Вълнува се видимо при появата на всеки следващ манекен на подиума. Помня, при първото му посещение в София с каква нежност докосваше всеки продукт, като негово творение. 

Ревюто е динамично като времето, за което е направен продукта, който представя. Вибриращи цветове, настроение, некомплицирани, удобни кройки, лесни за поддръжка материи. И отново нещо необичайно – дефилето минава около импровизирана сцена, на която е представен производствения процес на изработка на един продукт. Реверанс към хората, които създават дрехите на Бенетон. Те символично стоят в центъра на събитието, защото “всичко плод е на ръката”. 

Facebook Iliana Alipieva | Instagram Iliana Alipieva