Нашият сайт използва "бисквитки", малки текстови файлове, съхранявани на вашето устройство, за да подобри потребителското изживяване. Тези файлове са безвредни и са от решаващо значение за поддържането на безпроблемна среда за пазаруване.
Използването на бисквитки от наша страна е в съответствие с чл. 4а от Закона за електронната търговия (ЗЕТ) и чл. 6, параграф 1, буква е) от ОРЗД.
Предпочитате да не използвате бисквитки?
Можете да се откажете, като настроите браузъра си да ви предупреждава за опити за съхранение на бисквитки. Отказът може да повлияе на функционалността на сайта.
Поверителността на личните Ви данни е наш приоритет, а удобството Ви при навигацията в сайта е наша цел.
Искаме да ви информираме за "строго необходимите" бисквитки, които са неразделна част от нашата платформа. С достъпа си до нашия сайт вие по същество приемате тези бисквитки, тъй като те са от основно значение за правилното функциониране на нашите услуги и са задължителни в нашите системи.
Тези основни бисквитки осигуряват сигурно и непрекъснато преживяване, като поддържат основни функции и запазват целостта на работата на нашата платформа.
SkyPrime Platform: Осигурява основните функционалности, с които взаимодействате пряко, като гарантира надеждно и ефективно пътуване на потребителите.
SkyPrime Analytics: Защитава стабилността на платформата, като следи показателите за производителност и анализира взаимодействията на потребителите с цел непрекъснато подобряване на качеството на услугите.
Тези "бисквитки" не проследяват лична информация и служат само за осигуряване на безпроблемно и сигурно онлайн изживяване. Поради съществената си роля те остават активни, за да поддържат отличната работа, която очаквате от нашата платформа.
Ограничаването на бисквитките може да намали функционалността на сайта. Използваме бисквитки като Google Analytics, за да разберем поведението на посетителите и да подобрим работата ви, без да улавяме лична информация.
Приемането на тези бисквитки ни помага да осигурим по-гладко и по-сигурно пътуване на потребителите.
Деактивирането на бисквитките може да повлияе на работата на уебсайта. За по-голяма яснота използваме незадължителни бисквитки:
AddThis social sharing: Позволява лесно споделяне на съдържание в социалните медии.
Remember me: Безопасно съхранява данните за вход за бъдещи посещения.
Те подобряват вашето преживяване, като осигуряват ефективна навигация и персонализирани взаимодействия.
Ограничаването на "бисквитките" може да попречи на оперативната ефективност на нашия уебсайт. Ние ценим прозрачността и искаме да ви информираме за някои незадължителни бисквитки, които влияят на вашето преживяване:
Facebook Ads: Адаптира рекламата въз основа на вашите предпочитания и взаимодействие.
Retargeting: Отново ангажира заинтересовани клиенти с подходящо съдържание.
Тези "бисквитки" имат за цел да оптимизират вашето сърфиране и пазаруване, като предоставят съдържание, което отговаря на вашите предпочитания.
Създавайки акаунт, вие приемате нашите Общи условия и потвърждавате, че сте прочели нашата Политика за поверителност
Въведете имейл адреса си по-долу, за да получите връзка за възстановяване на паролата си.
Слънчева сутрин, 15-ти септември. Смълчано множество от деца и юноши, изпълнили училищния двор. Директорът на школото в ролята на бог, който разполага с цялата власт над съдбите на децата и на месия, който трябва да ги приласкае в лоното на знанието с кратко патетично слово, бойко и вдъхновяващо. До него фигурка дребна, мъничка, на момиченце със синя кордела на главата в първия в живота си учебен ден. Стои омагьосано от гледката на безчетните редици, строени по класове ученици, облечени в черни униформи. Държи в малките си ръчици голям месингов звънец, с който ще даде старт на учебната година. Но е мъничко детето и няма сила да задвижи тежката камбана. И се вълнува бясно, сърчицето като птиче пърха в гърдите му.
Ръцете не слушат, треперят. Тогава от нейде се чува “давай, русокоске, можеш!” и този възглас се понася като вълна върху букетите от карамфили, донесени за учителките, повдига ги на повърхността, над главите на децата и се получава цяло море от червени цветя. Понася детето на гребена на красива еуфория. Магичен е моментът. Незабравим. Звънецът бе ударен. Малкото момиче бях аз.
Така се влюбих в училището. Остана си мое любимо място. Беше ми забавно и интересно там. Отивахме сами до училище, внимавахме в час, усвоявахме бързо и не ходехме следобед на занималня, правехме куп бели в свободното си време, падахме в реки, крадяхме чужди череши, залавяха ни, дърпаха ни ушите, бягахме от час, когато ни бе скучно, изключваха ни, борехме се за своята правда, изнасяхме представления, печелехме олимпиади, имахме “най-добри приятели”,
с които вярвахме, че ще бъдем заедно завинаги, влюбвахме се, растяхме спокойни, обгрижени, откривахме всеки ден нещо ново за себе си и за света наоколо от науките или по емпиричен път, възторгвахме се от забранени песни, декадентски книги, ходехме по забави, танцувахме бясно, играехме на шише и се целувахме без да знаем как се прави точно, ядяхме сандвичи с лютеница и пастет и бяхме щастливи. Растяхме волни.
Майките ни ни подвързваха тетрадките за първия учебен ден и ни изпитваха дали сме научили “Жив е той” наизуст и после таблицата за умножение. Приготвяха ни манджите за всеки ден, плачеха на училищните тържества. Бащите отговаряха за респектиране на провинилите се палавници. Родителите работеха по 6 дни в седмицата и бяха с нас всяка свободна минута.
Те бяха здравите корени, от които растат малките цветя, огрени от слънцето на личния пример наоколо и чистият въздух на личното пространство, толкова важен за формиране на личностите им.
Днес родители вече, хулим системата, учителите, оставаме всичко на училището, нали си плащаме! За училище, за уроци, за треньори, за шофьори. А може би е нужно мъничко смирение и мъдрост, която сваля егото и като тиха вода напоява младите растения, слиза на език, който те могат лесно да разберат и усвоят, мъдрост, която разкрива красотата и богатството на това, което е правилно, ценно и непреходно. Защото да си родител е работа на 24-часов работен ден. Седем дни в седмицата.
Растенията никога не се оплакват. Така и децата често страдат в мълчание. Наша работа е да се стремим скъпоценния разсад, който е в нашите ръце да расте, зрее и даде здрав плод нататък.
На добър час в школото, родители!
Детенце хубаво,
пиленце любаво!
Къде под мишница
с таз малка книжица?
Отивам, бабичко,
макар и слабичко,
книга да се уча,
добро да сполуча
Иван Вазов
