Българските обичаи - Погача

Пред мен е младата майка с новородено бебе на гърди. Меки черти на лицето и любящ взор, с плавни като танц на забавен каданс движения на ръцете, докато милва рожбата си; нежна и приласкаваща новия живот, който пърха върху малките устенца, трепти по миглите на затворени клепки. Природата в съвършена хармония. Една малка главица става център на света и променя живота завинаги. Оттук насетне всичко е различно. Всичко е ново.

Това е, може би, най-умилителната картина, която виждаме в живота си. Жената в свещената ѝ роля – да бъде началото, да даде живот, да продължи света.

Най-великата роля на жената – да бъде майка.

Традициите, които се базират на хилядолетен опит, носят онази мъдрост, която може да даде само живият живот  – най-ценният учител. Затова е добре да се следват, те са синтезираният опит на човечеството, изведен като правило.

Ето какво повелява българската традиция за времето на първите дни на малкото бебе в света извън майчината утроба. И за майката, и за детето раждането е голям стрес, фундаментална промяна.

Младата майка вижда за първи път плода, който е носила 9 месеца в себе си. Грижата е напълно различна вече, когато бебето е отделено от тялото ѝ. Животът му е оставен в нейните ръце, изцяло подчинен на грижата, която тя ще положи за новороденото. Това е изключително тежка отговорност. Физически, емоционално и психически натоварването е невероятно голямо. Майката трябва да установи много онзи контакт, който ще ѝ помогне бързо да се ориентира в нуждите и желанията на рожбата си, докато бди денонощно над нея.

Това време представлява базата, върху която започва да се гради живота на детето по-нататък, затова е изключително важно процесът да протича спокойно,  безболезнено и плавно.

Новороденото преминава от една стерилна среда, която му осигурява всичко, от което се нуждае, в свят, където трябва да полага собствени усилия: да диша, да се храни, да се бори за внимание, да добива собствен личен опит във всичко. Имунната система още е съвсем неукрепнала. За бебето това е първият сблъсък със света на енергии, вибрации, микроби. Непосредствено след раждането малкото още не е готово да живее в света на големите и да се бори с всички тези сериозни предизвикателства наведнъж. То има жизнено важна необходимост от майката, която да му даде всичко заедно – обич, сигурност и грижа.

Това е един затворен свят, в който няма необходимост от много хора, шум и суетня.

Затова обичаят повелява 40-дневна карантина. Тъй като актът на раждане е изтощителен от физическа и емоционална страна, родилката е освободена от домашни задължения, които се поемат от останалите жени наоколо (в днешни дни бащата има също право да вземе отпуск в първите дни след раждането на детето си). За да я предпази от евентуални нежелателни зарази, болести, негативна енергия и пр., обичаят закриля младата майка като я поставя в необикновено състояние на временен специален статус - лехуса – обсебена от духове. Затова тя не бива да бъде посещавана от чужди хора, под заплаха да бъдат обладани и те от тези сили.

Само най-близките хора могат да я посещават за кратко, основно, за да ѝ донесат здравословна храна за бързо възстановяване и за повече кърма.

След първия месец бебето вече е укрепнало, развило е собствен имунитет, може да вижда близки предмети, да различава гласове и реагира на звукови дразнения. Към 40-тия ден то вече е събрало достатъчно жизнени сили. Майката също се е възстановила, отпочинала и емоционално балансирана.

Следва първият празник в живота на новороденото. Това е първото излизане на родилката от дома с бебето. Най-напред се отива на църква. Службата там е за здраве и очистение на майката. Това е един символичен акт за края на родилния период. Ритуално се сваля нейната карантина като родилка. 

У дома, след църковната служба, за младата майка и детето ѝ е приготвена празнична трапеза, на която са поканени само жени, които носят подаръци за бебето и сладкиши за майката - да е сладка кърмата и за сладък живот на малкото.

Следва първото представяне на бебето на околния свят.  

Ритуалът се нарича „погача“. Цялото тайнство е свързано с хляба, който от древни времена е почитан като свещен и е символ на слънцето, на безкрайността, на живота, на изобилието, на здравето, на семейството. Питата е ритуален хляб, меси се специално за случая.

Извършва се от три жени. Две от тях държат голяма памучна кърпа над главите на майката и детето. Третата, която трябва има двама живи родители, разчупва погачата, която задължително да е сладка на вкус. Смята се, че хлябът е символ на душата, затова се разчупва, не се реже. Всяко парче от питката се нарича: първото за Божията майка, второто за бебето, третото за майката и така нататък за всички останали.

Следва най-интересната част от тайнството. Като приказни феи на доброто, жените се редуват една подир друга, минават с вдигнати ръце над главите на родилката и бебето, хвърлят пара върху бохчата, за да е богат животът на детето и го орисват на здраве, късмет, любов, просперитет и т.н. Тихото напевно говорене е като заклинание за доброто на детето. Атмосферата е наситена с хубава енергия. Усмихнати лица, добронамереност, благост, радост. Има магия във въздуха, красивите наричания дават бяла светлина на деня.

Парчето пита, наречено на детето, заедно с парите се завързват - не стегнато и не хлабаво, за да не е прахосник или скъперник бебето, когато порасне. Бохчата се вдига на най-високото място в къщата за един месец, след което трохите от сухия хляб се хвърлят навън, на птиците за късмет и лек път в живота на малкото дете. 

Идва моментът, когато една от жените трябва да “захрани” бебето. Добре е тя да е опитна, за да има сигурност в живота на малкото. Прави го като топва парченце от погачата в мед и леко намазва устничките на детето с него. Всички гостенки хапват по парче от питката, а също - сладкиши, баклава, сладко вино и кафе шербетлия.

Така бебето е официално приобщено към новия свят.

Макар модифициран и осъвременен, днес този обичай бива съблюдаван от много майки. Това го поддържа, за наша радост, жив. Той се превръща в празник на доброта и много положителна енергия, събрани на едно място, за да пожелаем на „Добър час“ на новия живот. Благородно и добро дело. И нека има много поводи за празненства в живота на децата ни! 

Facebook Iliana Alipieva | Instagram Iliana Alipieva