Четвърт век Furla България

По повод юбилея, ви предлагаме едно забавно интервю с г-жа Илияна Алипиева, управляващ собственик на MDL - жената, която стои зад пътя на Furla у нас. От дивите години на прехода до днес, интересни истории от кухнята и още нещо четете по-долу.

Какво е Фурла днес в България?

Марка, която всички знаят. Дори да не са я купували, са я виждали. Дори да не я следят, са чували името. Има и градска легенда, която го доказва по много интересен начин. Говори се, че на дамите народни представителки не им разрешавали да ходят на работа с такива чанти. Причината: твърде луксозно било. Твърде видимо. Ако това не е признание, не знам какво е. Значи сме излезли от клиентския кръг и сме влезли в градския фолклор. Превърнали сме се в стандарт. Когато една марка стане мерило, значи вече не продаваш само продукт. Продаваш статус, символ, история.

Как си спомняте момента, в който открихте първия магазин на Furla в България през 2001 г.?

Ние сме първата фирма в бранша. Пазарът беше див, а ние бяхме луди-млади авантюристи, които го структурираха. И точно заради това чуждите марки ни ухажваха яко. Всички искаха да влязат. Всички търсеха партньор. Аз лично не исках Furla. Честно. Нямах идея къде да я сложа. Липсваше ми визия за нея. Центърът на София беше окупиран от турски и арабски търговци. Те плащаха наемите в долари. Кеш, на ръка, без въпроси. Е, поне първият месец. После иди ги гони. Опитът е горчиво знание понякога. Отне доста време, докато собствениците на безценните магазини по Витошка преодолеят великото си пренебрежение към своего брата, към човека, който наивно се бореше за бизнес, неглижиран и пренебрегван. Постепенно разбраха, че точно ние сме единственият надежден клиент. Чужденците идваха и си отиваха. Ние бяхме там, на бойната линия. Всички растяхме в бизнеса бавно и мъчително. Без знания, без опит, без ментори. Само по усет. По проба и грешка. Мислех си, че 25 кв.м. са предостатъчно за аксесоари. Кой ти знае нещо за мърчандайзинг? Кой ще мисли за драматично представяне? Това дойде после. С шамарите. С празните дни. С моментите, в които разбираш, че продуктът сам по себе си не стига. Първият опит беше на Графа. Отрязахме част от супер луксозния бутик на Bally и пуснахме Furla там. Направихме го скромно, затова и резултатът беше плачевен. Но беше урок. Разбрах едно важно нещо: всеки продукт иска сцена. Без драматично представяне с идея и смисъл е просто вещ на рафта. Без светлина, без въздух, без история. 
Местим се на Витошка, малко след Патриарха. Втори опит. Втори дизастър. Пак празно. Бутичето - малко, безлично. Тогава вече знаех, че Furla има потенциал. Проблемът не беше в марката. Беше в мястото, в контекста, в начина на представяне. 
Третият бутик го позиционирахме където трябва. На правилната отсечка от Витошка. На мястото, в което дефилират много хора. Станахме видими и буквално. Зададох минимум продажби още на ден първи. Вече знаех какво правя. Колежката, която отговаряше за марката, като чу числата, се разсмя нервно: „Абсурд! Невъзможно!“ След 6 месеца вече бе на друго мнение.

Как стигнахте до 25-годишния юбилей, какво носи?

Времето лети много бързо. Сякаш вчера беше първата среща със собствениците в имението край Bologna. Посреща ни изключително фината г-жа Giovanna Furlanetto. Истинска дама. Перфектни обноски, голяма култура, онзи спокоен авторитет, който остава. С нея са двамата ѝ синове -  Carlo Furlanetto и Paolo Furlanetto. Млади, амбициозни, с академична подплата и глад за доказване. Влизаш през желязна порта. Вървиш по дълга алея, обляна в слънце. Едно романтично, потънало в зеленина имение. Дъх на треви и диви цветя завладява обонянието. Вдясно е бившата конюшня, сега превърната в уникална, със съвременен дизайн презентационна зала. Отсреща ѝ е красива сграда от преди повече от два века, реновирана брилянтно. Старото и новото говорят помежду си. Точно като Furla. 
Първата среща е винаги основополагаща. Майката - мила, топла, отворена. Слуша повече, отколкото говори. Синът Paolo, току-що влязъл в роля на управляващ, се опитва да ме впечатли с числа за мащаба на бизнеса си. Диаграми, проценти, пазари. Аз съм напълно индиферентна. Не съм там за числата. Правя услуга на мой партньор от друга фирма, който ме помоли: „Само отиди да ги видиш. Погледни. Нищо задължително.“ Младият мениджър обаче не се предава лесно. Има онзи италиански инат. Предлага ми да направя някаква примерна поръчка, за да види вкуса ми. Да разбере кой е насреща му. Furla по онова време работеше с 10 вида кожа и нескончаем брой цветове, обработки, финишинги, размери, модели, картели безчет - едните с видовете кожа, други с цветове. Невъзможно да се избере. Кошмарно количество от възможни варианти. Аз се опитвам да направя някаква картина в пълния хаос, в който съм попаднала. Слава Богу, днес колекциите са изчистени от прекомерни опции. Тогава беше изпитание за нервите. Приключваме. Седим на обяд. Масата е проста, храната е истинска. Той ме пита: „А Вие имате ли случайно идея колко чанти поръчахте в тази примерна селекция?“ Нямах никаква представа. Исках просто да си тръгна. Твърде напрягащо ми дойде видовото разнообразие. Изстрелях: „212.“ Бяха 213 броя. Той ме погледна в упор и каза: „Влюбен съм във вас! Ще ви чакам и вие да се влюбите в мен!“ Дето се казва, накрая и аз кандисах. Бях въздигната в звание: най-голямата професионалистка. Смях голям, но от този смях тръгна всичко. 

Как се промени българският клиент и отношението към премиум модата през тези години?

Успокои се. Узря. Има повече финансови възможности. Купува без страх, има самочувствие. Вече му е интересен по-горният ценови диапазон на продукта. Разчупи клишето за чанти и обувки в един и същи цвят. Започна да експериментира, да комбинира, да играе. Отне ни години да изградим този профил на нашите клиенти. Да ги опознаем, да ги чуем, да им дадем това, което не знаеха, че искат. Успяхме. Премиум продуктът е доста устойчив сегмент, върху който е концентриран нашият основен бизнес. Две цели поколения минаха през нас. Майки и дъщери. Първата чанта, първата работа, първият повод. Работим и резултатите са много добри. Създаваме общество, клуб по интереси, помагаме да се изгради вкус и стил. Изградили сме връзки, далеч надхвърлящи формалните отношения - семейство сме.

Рисковете?

Никога не съм мислила по темата риск. Това е лукс, който не можеш да си позволиш, ако искаш да правиш нещо ново. Решаваме, тръгваме и го правим. След първия проект Bally знаехме, че процесът за сработване с пазара е дълъг. Иска много работа и търпение. Не става за 3 месеца. Не можеш да прескочиш етапи. Има логика, която неизменно следва една и съща крива. Първо недоверие. После любопитство. После лоялност.

Кои бяха най-предизвикателните моменти за марката през тези 25 години в България?

За дългия период на съвместна работа с всяка фирма партньор стигаме неизбежно до смяна на поколенията. Идват наследниците. Хора с други възгледи за бизнеса. С друго образование, други амбиции, друга скорост. Това предизвиква трусове. Те неизменно резонират и при нас. Не можеш да останеш незасегнат. Опасно стана, когато трето поколение от фамилията реши да прави Furla luxury brand. Да я качи нагоре, да я позиционира другаде. Furla в luxury сегмента не сработи. Опитът не беше успешен. Нещата трябваше да се върнат на мястото си, което беше болезнено за всички. Научих едно: ако само това е бизнесът, с който се занимаваш, ако нямаш друго ядро, не може да се оцелее с такива експерименти. 

Как успява Furla да остане едновременно класическа и актуална за новото поколение клиенти? 
В аксесоарите модата не е така динамична, както в дрехите. Промените са постепенни. Почти незабележими, ако не гледаш внимателно. Един класически модел, изпълнен в нов материал или цвят, е достатъчен да трансформира и преобрази артикула. Да му даде модерен прочит. Не ти трябва революция. Трябва ти чувство за адекватност. 

Каква е следващата голяма цел за Furla и MDL през следващите години?

Много нестандартно решение имаме по темата. Започваме нов конкурентен проект. Вътрешно ще се състезаваме със самите себе си. Два екипа, две посоки, една цел. Допада ми идеята. Защото знам едно: конкуренцията ражда напредъка. Ако нямаш с кого да се мериш, спираш да растеш.

Имате ли Ваш любим модел или серия на Furla?

Най-много съм се възхищавала на модела „Divide It“. Толкова семпъл. Толкова неповторим. Линията му беше чиста, геометрията безупречна. Години наред без насита търсен и желан. Хората се връщаха за него. Говореха за него. Добре че го спряха по някое време. Беше станало мания, което е опасно - губиш способността да го видиш обективно и да реагираш преди да падне от пиедестала. Днес имам много любими модели. Но той си остава еталон.

Има ли специален момент или клиентска история, свързана с марката, която никога няма да забравите?

Честването на 80-годишнината на марката в имението в Болоня беше отпразнувано с голямо градинско парти. Бе и представянето на новото поколение управляващи компанията наследници. Ние бяхме подготвили много специален подарък изненада - изпълнение на съвременен балет на една изключително интересна наша танцьорка - Маргарита Будинова. Едва ни допуснаха. Италианците са предпазливи към изненадите. Тя излезе. Танцува. И взриви публиката. За 10 минути България стана най-красивото понятие за всички присъстващи. Не заради политиката. Не заради икономиката. Заради движението, музиката, смелостта. Нещо много специално и незабравимо за фамилията Фурлането. Още е пред очите ми бялата ѝ копринена рокля, която като вълна от нежност обгръща тялото. Толкова чувствена беше. За мен - неповторим миг. Един от онези, които ти напомнят, че изкуството е спасение.

Споменахте за ‚драматично” представяне на продукта.

Да. И Furla го прави перфектно. Част от колекцията в Болоня се излагаше в църквата, която се намира в двора на имението. Съвременен дизайн и вековни фрески. Метал срещу лазурно синьо. Модерно срещу вечно. Абсолютно съвършена комбинация! И много вдъхновяваща като пример. Защото показва, че контрастът не разделя. Свързва.

Какво дефинира Furla днес?

Философията на Furla през годините и до днес е проста и трудна едновременно: лукс без показност. Лукс, който е близък до начина на живот в Italy - страна, известна със своя изискан лайфстайл.