English
Върбовите клонки от църквата за Цветница таз година ще пропуснем. Тъкмо няма да бъдат опоскани плачещите върби по градинките. Ще отбележим празника у дома. Като няма религиозни тържества, бъркаме в кошницата с традиции и ритуали и си правим Цветница без църква.
Във всички религиозни празници се оглеждат природните процеси, стриктно се равняват по тях. Цветница е празникът на възраждащата се природа през пролетта. Северна България, от която имам спомени за някои обичаи от времето на пролетните ми ваканции по тези места, не се слави с голяма богобоязливост на миряните. Даже напротив. Църквите винаги са били празни и само черноземът властва в тях под формата на фин прах, просмукал икони, пейки и дърворезбите на иконостаса, никога непочиствани.
За хората там кърът бе техния бог, на когото се кланяха всеки ден. Отруден народ, селски. Но в празниците имаше красота. Ознаменуването на пролетта заема много специално място в календара. Жадуваното слънце, нашият живот носи тя. А с него и надеждата. Цветна мозайка от кадифено меки, винено червени и бели иглики на туфи, зелен кукуряк по влажните места, се е разпиляла по двора, а в цветната леха на бойна нога, наредени в строг ред на цъфтеж, се мъдрят дъхав зюмбюл до слънчево жълт нарцис, червено лале до кичеста гергина. Само чакат знак, за да изригнат в цветна кавалкада.
Ухае на влажна пръст и прясна трева. И мирис на огън. В събота преди Цветница е Лазаровден. Жените са запалили огнищата в мутвака (лятна кухня с под от пръст, където се готви на огнище) и на оджака (самото огнище), под връшник (импровизирана пещ) пекат краваи за лазарките, тийнеджърките на селото, които на този ден обикалят от къща на къща, пеят и танцуват за здраве и берекет на стопаните. Певиците са пеялици, танцьорките са шеталици. Винаги си имат негласна царица, наречена кумица, която ръководи групата и получава най- много подаръци и яйца. Всяка стопанка, пременена с най-новата си кухненска престилка от руска басма на дребни цветчета, очаква гостенките на двора. Дала е най-доброто от себе си, за да направи най-красивите “кукли”– кравайчета във формата на плитки от четири сплитки тесто, щото има негласно състезание чии са най-вкусни.
На Лазаровден църквата чества Чудотвореца Христос, който възкресил близкия си приятел Лазар. На село честваха пролетта. Лазаровден прелива на следващия ден в Цветница, която е и кулминацията на пролетните тържества. Празникът на светлината и надеждата. Лазарките с венчета от жълтури отиват на реката и пускат парче хляб от получените “кукли”, като гадаят коя колко далеко ще се задоми. Този ритуал е кумичене. Дошло е любовно-сватовското време на годината.
На празничната трапеза на Цветница има печена риба, щото прасето е отдавна приключено, пилетата са малки, а агнетата са за Гергьовден, а ей го де е Дунавът. Има още боб яхния с много мазнина и пръжки, туршия от чесън и бял хляб, от онзи дъхавия, с хрупкавите кори и пухкавата среда.
Домашно вино се лее от плетени дамаджани и скрепява семейния сговор. Дори и децата могат да пийнат по глътка. Така се закърмят големите юнаци. За десерт - рачел с последната за сезона оцеляла тиква, едвам опазен от лакоми гладници в невръстна възраст. След дрямка, по икиндия – на хорото. Единственият ден, в който хорото се играе в затворен кръг е Цветница като символ на вечния кръговрат на живота.
Нека да е празник! У дома при най-скъпите ни хора.
