Никога няма да забравя първия ми изпит по Римско частно право в Софийския университет. Похвалата на моя именит преподавател и отличната оценка, която той даде за усилията ми ме окрилиха и повярвах, светлата личност на проф. Михаил Андреев ме вдъхнови за правото, което той определяше с римската сентенция като „изкуство за доброто и справедливото“. Бях твърдо решена всеки изпит занапред да бъде такова силно и зареждащо за мен събитие. Изследвайки надълбоко процесите, предшествали това щастие, стигнах до извода, че ми се е получило така добре, защото съм била облечена в любимата ми рокля в наситен пепел от рози цвят, която тутакси бе въздигната в статут „късметлийската“. От този момент насетне френетично се явявах с тази рокля на всеки изпит. Ефектът не се повтори. Така стигнах и до едно друго прозрение, че късметът е право пропорционален на усилията, които полагам по усвояване на материала. Роклята обаче си остана на пиедестала непоклатимо, продължих да я обичам искрено и я носех в най-важните моменти от живота си в продължение на няколко години. В пристъп на голяма обич и като ритуален саможертвен знак в един момент я подарих на най-добрата ми приятелка. Ще речете - бедни сте били. Вярно. И още - какъв е този фетишизъм? Да, съгласна съм. Мисля, че култът към дрехите е най-старият. Ние всички неслучайно сме така подвластни нему. Признайте, не сте ли стигали до подобни ситуации и вие? Не сте ли си казвали с този цвят не ми върви, за късмет ще облека това и това. Говорим си тук за силата и ефекта, които дрехите имат върху нас, за това как те влияят на подсъзнателно ниво и защо са толкова важни от живота ни елементи.
„Най-напред искам да споделя с Вас едно много важно за мен събитие: ТЯ се ръкува с мен! Сега един месец няма да мия ръцете си!“ – това са встъпителните думи, с които собственикът на все още младата, но стремглаво набираща скорост платформа за онлайн мода „Farfetch“, Хосе Невеш откри един от поредните годишни форуми на 600-те най-добри бутика в света (между които са 4 от бутиците на MDL! Горда съм!), който се провежда ежегодно в град Порто, Португалия. А ТЯ е Анна Уинтор, гръмовержецът на модния Олимп. Жената-институция и най-авторитетното име в цялата модна индустрия, чието мнение дава живот или осъжда на забвение. Нейното ръкостискане е палецът на императора, вдигнат нагоре, даващ живот на най-добрия гладиатор на модната арена. Да бъде забелязан от нея е най-високата оценка, за която мечтае всеки, свързан професионално с бранша. Малко хора разбраха тогава повода за голяма радост на Хосе Невеш. Това бе началото, с което медийният гигант Conde Nast, чийто креативен директор е въпросната дама, отвори врати на едно партньорство, което изстреля Farfetch на върха на луксозната онлайн търговия.
В “Дяволът носи Прада” - един много посредствен и сиромахомилски филм, направен по един още по-глупав текст (моля за извинение за силните думи, но дори само споменът ме кара да настръхна), писан от яден на главната редакторка на Vouge асистент, прототип на главната героиня - лошата Миранда е именно Анна Уинтор. Повърхностен и целящ евтин ефект, този филм показва отчайващо неразбиране на това, какво струва да създадеш нещо значимо - напрежението, волята, силите, визията, жертвите, които правиш, за да изградиш една перфектно работеща формула. Истината е, че трудът на тази жена, повече от 30 години, превърна Vogue в модна библия, въздигна висшата мода до нивото, което най-добре ѝ приляга – да бъде изкуство.
Затова е редно на Анна Уинтор да бъде отделено подобаващо място точно сега.
Този месец Vogue отбелязва 130 годишен юбилей.
Първият му брой е публикуван на 17 декември 1892г. Артър Търнър започва да отпечатва седмично издание в САЩ, финансирано от Кристофър Райт. Адресат на списанието е нюйоркската аристокрация, все още съвсем млада, без опит, култура и високи естетически критерии, която предстои да бъде възпитавана по примера на Франция и Великобритания.
Модата е съществена част от това, което определя едно общество. Тя е нещо, от което се нуждаем непрестанно, носи ни ежедневно увереност и самочувствие. Като начин за изразяване на индивидуалност и стил, модата играе много важна роля в живота на повечето хора, тъй като им помага да се впишат или да се откроят от останалите. Тя дава кураж, помага и създава уникалната идентичност на всеки един от нас. Различните части на света имат свой собствен стил на обличане. Модата е мост между обичаи, традиции, ценности, култура.
Модата отразява нашето време. Чрез нея ставаме свидетели на нашия собствен момент. Посредством модата ние изграждаме образи, даваме нови свои изкази, след като излезем от вратата навън в новия ден. Еволюирала от първоначалната си функция като опаковка за тялото ни срещу вреда и студ, тя отдавна е надскочила чисто практическото си предназначение. Живеейки в мултикултурно общество, модата ни помага да разберем произхода, историята и на самите нас, и на другите.
„Когато сте жена, която прави дрехи за жени, тогава модата не е само това как изглеждате. Тя е как се чувствате и как мислите.“ - казва модната дизайнерка Вивиан Уестууд.
Модата се е развила от незапомнени времена и е тук и сега, за да остане и да пребъде във времето. Знаем, че единственото постоянно нещо в живота е промяната. Модата е точно това непрестанно движение. Непреодолимото ѝ въздействие върху днешната култура и ежедневието ни е очевидно, където и да се обърнем.
Колкото и да се отрича, модата е и вид изкуство. Нека само си припомним Met Gala, едно от големите събития в Ню Йорк – столицата на света. Или тематичните изложби на големите дизайнери, като Dior, Valentino, Yves Saint Laurent, които се показват в най-престижните арт пространства.
Модата е вечно млада, и ни помага да се поддържаме млади и ние. Вярно е, че е свързана с етикети и марки, но и с усещане, което е по-силно от всеки от нас, идващо отвътре, тласкащо ни да избираме как да изглеждаме всеки ден. Не става въпрос само за знаменитостите и 1% от населението, които ходят по червените килими, облечени в луксозни марки. Мода означава да достигнеш до всеки и да задоволиш нуждите му, нейната роля е многофункционална.
Не зная дали някога сте усещали незабавния ефект на дрехата в момента, в който облечете любимия си тоалет, аз със сигурност да. Проучванията показват, че 72% от жените се чувстват окрилени, когато облекат любимата си рокля. Модата ни помага да бъдем щастливи.
Защо е важно да се обличаме модерно:
- Добре ушитото облекло подобрява настроението ви. Следващият път, когато сте унили, отпаднали, опитайте да носите любимата си рокля или ярки цветове и вижте сами дали ви карат да се чувствате различно!
- Модата прави значимите ни житейски събития по-запомнящи се. Когато планираме сватба, първото нещо, което идва на ум, е роклята. По същия начин, когато очакваме бебе, радостта от пазаруването за новородено е сюрреалистична. Модата е в тези малки моменти. Тя влияе, без дори да го осъзнаваме.
- Модата дава живот на малките радости и ни позволява да бъдем щастливи в моменти, които не сме очаквали. Тя е изкуство, а всеки от нас е художник, така че носете каквото искате с увереност и се чувствайте невероятно!
- С всяко облекло ние - умишлено или неволно - комуникираме невербално с външния свят. Няма съмнение, че това, което носим, е това, което сме, защото модата е начин за нас да изразим себе си, нашата идентичност и дори как се чувстваме. Дрехите, които носим ежедневно, отразяват начина, по който искаме другите да възприемат нас и как виждаме себе си.
- Дрехите влияят дори на когнитивните ни способности. Изследванията в тази посока показват, че носенето на специфични артикули от облеклото оказва влияние върху психологията и представянето на този, който ги носи.
- От прастари времена дрехите имат много важно символично значение. Когато носим дрехи със специфично предназначение, разговорът ни с околния свят е различен, издигнат на ново ниво.
- В дните, в които не се чувстваме в топ форма, дрехите, които носим, могат да ни накарат да се почувстваме по-добре като ги използваме като своеобразна броня за защита. В такива дни на мен лично ми е трудно да съчетая правилния тоалет, признавам.
- Случва се понякога да имитираме стила на други хора, защото върху тях някоя дреха изглежда супер яко! Не винаги се получава добре, защото същите тези дрехи нямат същия ефект върху нас. При вземането на това решение модният журналист Ейбрахам вижда връзка между когнитивния дисонанс и модата. Терминът „когнитивен дисонанс“ описва психологически феномен, при който действие, което не е в съответствие с нашите лични убеждения или ценности, води до конфликт, който причинява психическо безпокойство. За да намалим този дискомфорт, ние или променяме действието, така че то отново да съответства на нашите вярвания, или се убеждаваме, че действието всъщност е това, което искаме да направим, в случая - убеждаваме се, че тоалетът е, за да покажем нова част от себе си и е точно това, което искаме.
- Сега въпросът е: трябва ли да се обличаме както искаме да се чувстваме или да се обличаме както се чувстваме? „Мисля, че трябва да се обличаме както искаме да се чувстваме, защото трябва да се съсредоточим върху това как се стремим да се чувстваме, вместо върху това как се чувстваме. Да се обличаме така, както искаме да се чувстваме, е начин да въплътим състоянието на ума, което търсим, и да оформим възприятието на другите хора за нас по положителен начин.
- Обличайте се модерно. Когато носите най-новите тенденции, хората ви приемат по-добре защото следвате рамка, която е понятна в обществото по това време. Дрехите дават ясен знак как искаме да се отнасят към нас, към коя социална група принадлежим или към коя искаме да се приобщим. Приемането на това кои сме и това, което носим, ни дава спокойствие, балансира.
- Като използваме креативността и техниките на модата и ги прилагаме към здравни или социални проблеми, ние започваме да виждаме модата като по-малко несериозна и повече като силен инструмент, който всички можем да използваме, за да направим живота си по-добър.
- Дрехите съдържат спомени и отразяват нашата личност. Тъй като всички имаме и носим дрехи, те могат да служат като средство за разговор за живота ни.
- Модата има способността да променя и оформя живота чрез личната си връзка с всички нас. Всички ние се нуждаем ежедневно от одежди. Всяка дреха, която купуваме, представлява личен избор - това е вътрешно човешката връзка между нас и нашата мода.
- Това, което избираме да носим, отразява начина, по който гледаме на света и как искаме светът да гледа на нас. Човекът от каменната ера с най-новите мъниста от черупки, следвоенната жена в New Look на Dior, най-новият моден блог, записващ уличния стил, както се случва - всички те са свързани с нашата човешка нужда да изразим индивидуалност.
Модата е била и винаги ще бъде съставна част от нашето съществуване. Много хора я виждат като ефимерна и несериозна, но аз я виждам като творческа, предприемчива, многостранна индустрия, която е жизненоважна за нашето икономическо и лично благополучие. Модата наистина има значение.