English
Девети май 2020 г. ознаменува 75-годишнината от края на Втората световна война и капитулацията на Германия, подписана на 8-ми май 1945 г. На тази дата през 1950 г. френският министър на външните работи Робер Шуман чете прочутата декларация “за обединение на европейските нации след края на войната” и за помирение между Франция и Германия.
През 1985 г. този ден е припознат и като празник на обединена Европа. Оттогава насам образите на жертви и герои от ВСВ започнаха да избледняват и да красят овехтели семейни фотографии. Политика. Нужен ни е позитивизъм, бе посланието. Бетовен стана композиторът на Европа с “Одата на радостта”. Всички дружно я запяхме за благото на “Старата дама”.
Силна и мощна Европа обаче някак не ни се получава. Тази година върнахме десетилетия назад. Затворени граници, страх, пандемия, бълващи ужас медии ни капсулираха и запретиха вкъщи. Ще изпеем всеки у дома си химна от Деветата симфония. Ще се събираме виртуално, ще живеем в новите условия. Дано се сетим да почетем тези, които дадоха живота си във войната. Историята трябва да се помни. Моята баба все казваше: всичко може да се преживее, само война да няма.
На тази дата се сещам винаги за филма на твореца титан Чарли Чаплин “Великия Диктатор”. Предлагам ви да се насладите на мъдростта и хуманизма на гения Чаплин.
Честит празник!
Facebook Iliana Alipieva | Instagram Iliana Alipieva
"Съжалявам, но не искам да бъда император. Това не е моя работа. Не искам да управлявам, нито да завладявам някого.
Искам, ако е възможно, да помогна на всички: евреи, неевреи, черни, бели. Ние всички искаме да си помагаме взаимно. Такива сме хората. Искаме да живеем един до друг щастливи, а не в нищета. Не искаме да се мразим помежду си.
На този свят има място за всеки и земята е достатъчно богата, за да осигури прехрана за всички. Животът може да бъде свободен и красив, но ние загубихме пътя.
Алчността отрови душите на хората, тя изпълни света с омраза, накара ни да маршируваме към мизерия и кръвопролитие.
Израстваме бързо, но се затваряме в себе си. Голямото изобилие ни остави незадоволени. Знанието ни направи цинични, умовете ни – груби и жестоки.
Мислим твърде много, а чувстваме твърде малко. Повече от машините ние имаме нужда от човечност, повече от хитрост ние имаме нужда от доброта и нежност.
Без тези неща животът ни ще бъде жесток и ние сме изгубени.
Самолетът и радиото ни сближиха още повече. Самата природа на тези изобретения крещи за добротата в човека, крещи за световно братство, за обединение на всички ни.
Дори в този момент гласът ми достига до милиони хора по света – милиони отчаяни мъже, жени и малки деца – жертви на система, която превръща хората в мъчители и ги заставя да оставят зад решетките невинните.
За тези, които ме чуват – Не се отчайвате!
Мизерията, която е надвиснала над нас, не е нищо повече от сянка на алчността, на язвителността на хора, които се боят от човешкия прогрес.
Омразата на хората ще отмине, а диктаторите ще умрат и властта, която са отнели от хората, ще се върне отново при тях. И докато хората умират за нея, свободата никога няма да изчезне."
