English
Дама номер едно в българския моден бизнес, собственик на бутиците MDL и представител на
световни марки като MaxMara, Dolce&Gabbana, Gucci, Givenchy, Brunello Cucinelli, Ermenegildo
Zegna, Moschino, Furla, Benetton и др.*, ИЛИЯНА АЛИПИЕВА може да си позволи да стигне до
всяко кътче на света, до най-луксозните и интересни дестинации! И го прави. С още по-голяма
любов и страст обаче опознава родината, фен е на планинските пътеки и специално
за ELLE емоционално разказва за Магурата и Белоградчишките скали
Предбалкан. Планината е красива тук. Широколистна и светла. В заветното село Гинци, което е етап от преодоляването на прохода, все още може да се намери овче кисело мляко. Но аз бързам и не спирам. Направо към Монтана, за да продължа по-нататък към Магурата. Само за справка, това не е едноименното заведение на улица Витошка и мястото, откъдето тръгна дивия капитализъм в България, и където се зароди българската фондова борса с първите финансово спекулативни сделки, и което място бе университетът на живота на много от известните и останали дори живи някои чейнчаджии, от които по-късно израснаха най-емблематичните банкери и бизнесмени. Тук става дума за една уникална пещера, която е красиво и чисто 24 карата златно съкровище на България. 
Много от моите приятели не познават Магурата. Не са били, очевидно, достатъчно послушни, за да участват в екскурзионните летувания в края на учебната година, което си беше сериозна награда и си струваше да се бъхтиш през годината за успех. За мен бяха безценни тези пътувания. Помогнаха ми да опозная и да обикна татковината си, толкова малка и така разнолика и богата на красота. Ето я железната решетка на входа със стълбите, които водят надолу към Магурата. Природата е ваяла нашироко и разкошно, без да бърза по протежение на подземна река красотата в пещерата. Около 140 млн. години оформяла, рисувала, съграждала причудливи, богати форми. Бих нарекла това творение мастер пийс, триумф на природния барок- тук тя е отпразнувала сама себе си, възвеличала се е с импозантни, драматични, пищни, величествени форми. Шедьовър след шедьовър се откриват от една зала в друга. Триумфалната зала е дълга 128 м. В залата на Сталактоните има два разкошни монумента, големият с височина 20 м. За информация само, 1 см. сталактон се образува за около 100 години. Следват залата на Падналия бор, „Срутището”. Залата за концерти е мястото с най-добра акустика, където се провеждат оперни представления. За тях специално се предлагат титуловани вина. В Магурата има винарна за производство на вина и място, където отлежават три години шампанизираните вина, тъй като условията са много благоприятни, целогодишно температурата е около 12 градуса. При подобни условия отлежават фреските шампански вина. О, времена! Преди Дом Периньон беше българското шампанско „Магура”! Във всеки дом за Нова година. На финала е зала „Бейрут”, която удивително прилича на силуета на източен град. Пещерата е дълга малко над 2 км. Не се усеща като разстояние, защото картините са една от друга по-впечатляващи и пленителни. Вицът е, че изходът не е там, където е входът и бусчето, което превозва туристите до мястото, където са оставили возилата си, почива в събота и неделя! Нямам какво да допълня, след като съм скастрена от касиерката и ми е припомнено изконното право на трудещите се да почиват в събота и неделя. Чувствам се капиталистка-експлоататорка! Подвивам опашка и си решавам проблема индивидуално, като се наслаждавам още веднъж и се дивя на природния феномен по пътя обратно към изходната точка. Ще попитате, ами децата? Ами те си имат родители, да се оправят.
На връщане отделям достатъчно време, за да се насладя на залата с праисторическите рисунки от времето на палеолита, около 8 хил.г.пр.хр. Рисунките са правени с гуано, казано софистицирано, или на нормален език- тор от прилепи. Алеята с рисунките е дълга 240 м. Състои се от три зали: Слънчевата, Глинените гърнета и Мрачната зала. Пещерните рисунки са признати за най-удивителния шедьовър на първобитното изкуство и са най-богатите, запазени в Европа. Гледам ги и си мисля за вечните неща, около които се върти животът откак свят светува - храна, любов, забавления, култът към неизменния бог - Слънцето. Мъже с лъкове, танцуващи фигури, любовни сцени, фалически изображения, слънчев календар. Животът в есенция, разказан просто и ясно. Оставям си време да се насладя и да се размисля над стойностите, които си струват усилията.
И след това отивам с кола до изхода на пещерата, разбира се, защото той е на брега на красивото Рабишко езеро и гледката е финален щрих в общата картина на Магурата и неразделна част от нея. Точно там намирам и най-подготвения сомелиер, който някога съм срещала по нашите земи, млад мъж с професионални познания за виното и страстен ценител на произвежданото местно бяло и червено вино. Истинска наслада е преживяването. Оставям на съвестта на Културното Министерство и Туристическото такова грижата за туристите, които искат да посетят през уикенда тази перла на природата.
май - 2018
Facebook Iliana Alipieva | Instagram Iliana Alipieva
Тази статия все още няма коментари