English
Етикет наричаме общите правила за регулиране на социалното поведение. Случвало ли ви се е да заплюете някого в лицето, защото ви отвращава? Не е обичайно поведение, да. Удрял ли ви е случаен опонент само, защото не харесва вашите доводи в спора? Най-вероятно отговорът на двата въпроса е негативен. Понякога наистина ни се иска да отпушим бутилката със страстите. Но обикновено не го правим. Нашата порода се нарича Хомо Сапиенс, сиреч мъдри хора. Защо е така? Заради способността ни да се учим и да общуваме. Тук става дума за общуването в социалните групи, в които живеем. Това е дало страхотен тласък на развитието ни. Още древните египтяни са казали, че “маниерите правят човека”. Оттогава датира първият наръчник за добри обноски. Защо са ни необходими добрите обноски? Всички нас ни владеят множество и различни тъмни страсти и демони, първични, некрасиви желания, които непрекъснато искат да изскочат навън и да завладеят терена. Без овладяването им е невъзможно да се общува. Без общуване няма развитие. Маниерите са базата на обществото ни. Преди време четох книгата “Обратната страна на Луната”, не е за Пинк Флойд, а за един адвокат, който под влияние на халюцигенни гъби губи задръжните процеси. Превръща се в чудовище, което унищожава всеки, който не му харесва. Убива дори любимата си. Наистина би било невъзможно да се живее в общество без тези норми на поведение, които се наричат етикет, натикват в ъгъла лошотиите ни, не са наложени силово със закон, лежат в моралната ниша на обществото, основани са на взаимно зачитане и уважение, не са писани норми, а се съблюдават по негласен сговор на участниците в процеса, за да облекчават процеса на съвместно съществуване и са указание за вежливост, любезност, изтънченост.
Римляните, тази шайка от кръвожадни, алчни разбойници, предизвикали културен, политически и обществен катаклизъм в античния свят, извървяват дълъг път до върха на западната цивилизация и полагат основите на етикет - правила за добри маниери, валидни хилядолетия наред. От онова време още се е смятало за нецивилизовано да се бърка в носа с пръст. Направо ни съсипаха, отрекоха цяла една култура на хигиенизиращото кутре с идеално оформен маникюр на цяло поколение мъжкари при соца. Къпането един път в седмицата било норма. Бая наши съвременници с течаща топла вода днес не биха могли да покрият етикета на Рим. Миенето на зъбите пък, било абсолютно задължително, каквото и да им е струвало на миещите се без електрическите четки на Орал Б и паста Сенсодин, ами пък с конска пикня. Свежият дъх е бил знак за добри маниери.
Пак Италия е цивилизационен център що касае софистициране на маниерите на масата. Катерина Медичи, когато идва от епицентъра на цивилизацията Флоренция, носи на своя френски съпруг Анри II не само макарони и сладолед, но и това, което завинаги ще се превърне във вододел между диваците и цивилизованите хора – вилицата! Тя слага край на яденето с ръце, забавя процеса на хранене и го извисява.
И наистина вече ми омръзна, но пак те, италианците от Мурано ще поставят следващата летва за прескачане, за да се сдобием с добри маниери. Те представят стъклените чаши, които били толкова деликатни и крехки, че се налагало да бъдат обгрижвани с най-голямо внимание и нежно докосване, за да могат да бъдат ползвани. (харесва ми великодушно-пренебрежителното ни определение за тази нация с цветистия израз – жабари. Ей на това му се вика добри маниери и респект към околните!)
Развитието на етикета достига своеобразен връх и дори го преваля по време на Краля Слънце. Но при него всичко излиза от нормалното. Всъщност наименованието идва от френски и означава “пази тревата”. Луи 14-ти стигнал до такъв ексцес в нормите на етикета, че бил заклеймен от Жан Жак Русо като безсрамен, лицемерен, вулгарен и фалшив. Русо зове към връщане назад към естествено и неподправено поведение в унисон с природата. 
Неписаните правила за морал, култура, мода, етика в поведението са исторически обусловени и се променят във времето. След Първата световна война етикетът е опростен и неглижиран след толкова много страдания, понесени от толкова много хора. Римляните биха изумели, ако видят тридневните бради на болшинството от мъжете около нас, но днес е прието, че не е в разрез с бон тона. Демокрацията на Съединените щати носи опростени, небрежни маниери, които създават илюзорно впечатление, че всички са равни и че всичко е възможно, без това да е вярно. Тази манипулация е дори опасна, защото дава мечти, че социалните нива могат лесно да се прескачат, докато се стигне най-високото. Липсата на страх от провал също може да бъде много подмамваща. На прага сме на големи промени в етикета, поради динамичната среда, в която живеем. Възникват правила за нови видове общуване, които ние сами създаваме днес.
Ако мога да дефинирам кое е най-важното правило в етикета, то бих го определила така:
Не прави това, което не обичаш да правят на теб. Това е основна отправна точка, която е винаги валидна и е безпогрешен компас за ориентация във всякаква среда и ситуация.
В следващите няколко дни ще се опитам да разгледам най-типичните поведенчески норми на нашето съвремие.
Основни места, на които общуваме - работни места, дома, обществените заведения. Вече говорихме за основни правила по време на концерт. Днес най-бегло ще се спрем на правила в:
В ресторанта:
- Дамата върви първа след сервитьора за настаняване.
- Столът на дамата се държи при сядане или ставане.
- Дамата се посреща на крака, ако идва по-късно. Всеки разговор с позната дама при случайна среща, включва изправяне на крака. Дамата не става при поздравяване, освен при възрастни хора или висшестоящи в йерархията.
- Ако трябва да поздравите няколко човека, най-напред се поздравява най-високопоставеният в йерархията, независимо дали е мъж или жена.
- По стълби мъжът винаги върви отзад.
- Целуването на ръка не включва докосване, а само приближаване към ръката.
- Ако има свободен стол на масата, той не е за палта или чанти. Личните вещи се поставят на закачалка или на облегалката на стола, ако няма закачалка, на земята.
- Кавалерът заема мястото срещу стената.
- Дамата не поръчва сама на сервитьора. Това прави кавалерът.
- На масата се говори тихо. Смях на висок глас е признак на липса на добри маниери.
- Гримиране, ресане, слагане на червило на масата са абсолютно неприемливи - Кавалерът придружава дамата до тоалетната и изчаква, за да се върне заедно с нея на масата.
- Сочене с пръст не се приема.
- Шушукане на масата не бива да има. Закриване на устните с ръка при разговор също е неприемливо.
- Говорене с пълна уста е недопустимо.
- Темите на разговор се подбират да бъдат неутрални.
- Говорещият не се прекъсва, изслушва се докрай, не се вмъкват собствени, допълващи неговото изложение фрази.
- Изпуснати прибори не се търсят, не се подритват с крак, колкото и модни да са обувките, не се вдигат от пода. Поръчват се нови прибори.
- Приборите се ползват в посока отвън навътре.
- Сметката плаща, който е поканил. Ако няма покана, сметката се дели.
- Вратата на ресторанта се отваря от кавалера. Вратата на колата също.
- Дамата сяда и след това прибира двата крака едновременно.
Любезност и вежливост са изключително важни при общуването ни с околните. Така показваме уважение, зачитане личността на хората, с които общуваме, даваме шанс на самите себе си да бъдем добре възприети от общностите, в които живееем и работим. Ние сме социални животни и приемането ни от околния свят е от жизнено значение. И на финал – усмихнете се. Усмивката ви разкрасява и отваря сърцата на другите за вас.
Facebook Iliana Alipieva | Instagram Iliana Alipieva
Тази статия все още няма коментари