English
Майка ми, която завинаги нося в сърцето си, днес ми дава повод да я спомням по най-красивия начин. Нарекла ме е с име, което днес се чества. Кръстила ме е на баща си и свекърва си, решително отказла да ми сложи фамилното име, защото всички се казвали, Иванови, Петрови, или Николови като нас, и го заменила с името на свекъра си, тогава възможно адмнистративно действие. После поканила своята майка за моя кръстница. Така се оформило най-любимото внуче на фамилията.
На 40ия ден, солистката на църковния хор и майка ѝ тайно от баща ми занесли едно малко бяло вързопче при отец Иван в църквата и против всички соц правила кръстили бебето, за “да стане човек”, защото набожната ми баба Кръстана истерично не понасяше хора, които нямаха Свето кръщение, смяташе, че са непълноценни.
Удивлява ме мъдростта на тази 20 годишна млада жена, у която има толкова грижа и зрялост.
“Името е магия. Много внимавах, когато го избирах. Трябва да има съзвучие, ти си момиче, имената трябва да се леят като ромон на поток – меко и нежно.” – милата ми майчица.
“Името е и орисия, важно е какъв заряд има.” От дядо ми Илия трябва да е стрмежът да се опитвам да правя нещата, с които се захвана, възможно най-добре. Той си беше пройдоха и бохем, но в редките случаи, когато работеше, правеше всичко със страст и посвещение. От баба ми Яна, най-странната жена, която срещнах по пътя си, се научих да плета, да шия, да тъка, да меся, а също да мога да мълча много красноречиво. От дядо ми Алипий имам левичарството и една чувствителност, която често ме предава и която като разбрах, че не мога да потисна, вече съм оставила на мира и си рева често. От баба ми Кръстана имам устрема да подредя дома и себе си, тя беше царица да прави чудеса, при все, че живееше скромно и бедно. Баща ми ми даде притеснителност и своята сприхавост, която също се отказах да боря и вече съм в мир със себе си.
“И сила трябва да носи името.” Моят светец е символ на непреклонна воля и вяра. Борил се цял живот за своята истина.
Така, наречена от най-любимите ми жени вървя, закриляна от “ Ангела в плът”, обречена също и на огъня на небесните му колесници, с които гони ламята и пази живота. Признавам, понякога вдигам удивен поглед към небето и в моментна слабост моля за малко пошада, много рядко. Огънят понякога пали стрховити пожари!
Орисия. Чудото живот!
Илинден е! Честит празник!
