English
Здравейте! Аз съм Кипра Инстаграмска. Произхождам от семейство на служещи - родителите ми са Кевин Систром и Майк Кригер, модени времена, какво да ви кажа. Двама бащи имам.
12 часа в Инстаграм. Е, кога мина това време? Ей така се изнизват дните, докато разцъкаш малко мрежите и айде, мръкнало. Обаче свърших добра работа, вече съм наясно с лятната ми почивка. Европа, Ривиерата.
Дет‘ се вика, всички сме гледали филма, ако не чели култовия бестселър на Фитцджералд „Нежна е нощта“. Принцове, принцеси, световната шикария винаги е имала усет към най-доброто. Никакви ерзаци като Миконос или Бодрум. Сакън. Класна класика. От време оно е ясно къде ходят богатите. Един приятел ми даде мъдър съвет много отдавна: Никога не ходи на място, което оприличават на друго място. Иди там, където е оригиналът. Примерно - каквото и да правят по нашето Черноморие, нищо няма равно на Слънчака. Той е единица мярка за нещата по морето.
Чудно ми е и спокойно вече. Подредих почивката. Само да дойде август, че то само август се брои за баровска почивка. Наричат я още императорска, защото кралските особи са почивали тогава.
Едно кафе ще взема да сваря, шестото за днес, верно, ама с цигара убива глада, дето ме гони непрестанно. А пък съм на диета за лятото. Две кила съм надолу. Това ще е различно кафе, турско, че да мога да хвърля едно око да видя какво ме очаква през това лято. Шербетлия го обичам, да. Сърбам го горещо, за да не ми гори езика, както ме е учила баба ми и за да му усетя истинския вкус. Не вярвам на врачки и астроложки. Само пари вземат.
Хубаво ми е кафето, три пъти възвира за каймак. С кардамон. Обръщам чашата с отвора надолу към чинийката, слагам ритуален кръст, въртя три пъти по посока на часовниковата стрелка, три пъти на обратно, за да хване декиш, пак както ме е учила баба ми. Пет минути и съм в играта. Фигурите са се подредили съдбовно.
А, много ми е добра чашата днес, светла като цяло, значи ще ми е хубаво лятото. И път ми се пада, точно където се отпива кафето ми се е отворил – широк и далечен. Не, не е до Черноморец, нито до Златни пясъци. По-надалеко. Край на надуваемите в цвят едва четящо се розово фламинго, кофички с пясък на чужди деца върху главата ми, на избеляла хавлия, постлана на пясъка с мотиви на октоподи и миди тип „Шел“, не дай Бог с образа на Путин, край и на преносимия чадър за слънце, дето все го гоня по чуждите карета за белот с потни кореми и терца майорна, и им развалям играта щом задуха морския бриз следобед. И пясък не ща в г..а си тази година. Е, колко да е хубаво да лежиш на пясъка? Натура, тинтири-минтири. Селянски занимания са това, казвам ви. Нали ги гледам рускините – нагласени, фризирани поне три пъти в седмицата на фризьор ходят, по чехли Ермес и бански Шанел, нищо, че се ходи бос на яхта, класа представят и без ситен пясък са си много добре, лежат си на най-горния дек на 50-100 метрова яхтичка, коя колкото сколасала да приласкае, реят се някъде из средиземноморската шир, пият си шампанското, леденото, и само дразнят в мрежите. Със самодоволни усмивки. Дори цици нямат, плоски като дъски. Чудя се за какво беше тоя зор с моите гърди по 450 кубика едната. Явно не е от тях, инак да съм на 150 метрова яхта. Тая година, обаче съм решила – гледам, ослушвам се и ще им хвана цаката на нещата. Долче вита си е това, кой не иска този сладък живот? Ама още не знам какъв е чалъмът за него.
Dolce far niente на една римлянка
Още римляните му викали Dolce far niente, демек: удоволствието да не правиш нищо. То аз много не мога кажа, че има от какво да почивам толкова, щото това ми е хабитуалното житейско състояние, ама това, казват, е друго – осъзнато и осмислено.
То е начин на живот, начин на мислене, философия житейска, винаги фиксирана към момента, в който можем да „не правим нищо“ и да му се наслаждаваме изцяло, докрай. Не правим нищо, без да се отегчаваме. Майсторски клас занимания са това.
Това го пише по книгите. Като че ли баба ми не беше типична римлянка, когато понякога вечер поставяше стол отвън, на прага и сядаше за известно време само да гледа улицата, да поздравява съседите и да чака залеза. И, ако я попитах: „Бабо, какво правиш тук?”, тя винаги отговаряше - нищо. Il dolce far niente. Тя беше топла и грижовна жена, която прекарваше цял ден в домакинска работа и бе стигнала по емпиричен път до своето far niente, време за себе си. Момент за обновяване на енергията си, начин да се отпусне и да постави известно разстояние между себе си и живота си, да го види по-добре като цяло. Звучи като безделие, но е нещо съвсем различно.
Dolce far niente е начин на живот. Независимо дали празнуваме с хубаво вино, аперитив или чиния паста... или е обикновен обяд или най-невероятния празник. Dolce far niente е начинът, по който всичко се събира. Мигът живот - специален, уникален, неповторим.
Art de Vivre без извинение
Лукс е ключовата дума за неповторимата ваканция. Той е понятие, което си остава наше, европейско. Въпреки това, ако дефинираме лукса като култура – има няколко определящи, неща за различните луксозни култури на Франция и Италия, двете най-големи съперници за призовото място. В Италия това е култура, която е свързана с удоволствията от съвършенството в ежедневието, по-скоро като Dolce Vita! - един успокоен хедонизъм и склонност към безизвинително удоволствие от хубавите неща в живота.
Френският лукс е силно свързан с концепцията „Art de Vivre” – изкуството да живееш. Обединява култура, начин на живот и исторически
луксозни марки. Ще си джиткаме по плажни купони денем, по някое време изложби, едно-друго. Вечер пък на гости у Жак Шибоа или други франсета, дето са измислили безкрайните дълги менюта за прослава на кулинарното изкуство. Шикарна работа, както казва една моя приятелка рускиня.
Френската склонност към хубав живот, така, както го гледам аз по инстаграма, е докоснала всеки аспект на човешкото удоволствие и лукс, независимо дали става дума за гастрономия, мода, спорт, свободно време или разговор. Французите са тези, които първи отварят литературни салони; първи поставят пищни опери на открито във Версай с балет и фойерверки; първите модни ревюта са тяхна креация, те са, които създават модни дизайнери, прославени като рок звезди; първите са, които класират ресторанти с една, две и три звезди; първи, създават култови световни марки като Hermès, Cartier, Louis Vuitton, Christian Dior.
Защо пък точно Франция е върхът на скъпите, луксозни, стигащи нерядко до ексцес разточителни и пищни летни купони? Еми, как защо? Има си корен всичко това. Културата „Art De Vivre“ е доминирана от наследство, митология и безвремие, в което главен герой и ключова
фигура е Луи XIV. Дълга е историята ѝ, надграждана векове наред.
Италия или Франция?
Ето, вече имам голяма дилема. Италия или Франция? Dolce far niente или Art de vivre? Френски шик. Всичко е специално и различно. Файнски неща – скъпи бижута, красиви преживявания, гурме удоволствия, маркови дрехи, разкош, така го разбират французите удоволствието на почивките.
Тя, концепцията за лукс зад френската култура като индустрия дава и култура, и идентичност. Идентичността на семейството, на основателя и марката са тясно свързани и се развиват с течение на времето. Това обяснява поколенията зад Cartier, Hermes, Louis Vuitton. Ех, Ермес, Ермес знам те аз – Birkin bag ли си или Kelly bag, това е въпросът? А може би и двете? Че те са вместо фейс контрол по тези места. Френският лукс е по-митологичен, по-вечен е. Затова всички там отиват, баровците имам предвид.
От друга страна, италианската култура е повече в посока за върхови постижения на стойности. Италианците завинаги остават пионери на иновациите, датиращо още от времето на Ренесанса. Понякога те дори не харесват използването на думата „лукс“ за техния продукт, защото не искат да влизат в категорията недостъпни продукти. Те биха предпочели да се възприема като нещо от „много високо качество“ и „много иновативно“.
За италианците луксът е ежедневие – начин на живот с превъзходство и стил.
Абе няма да ги противопоставяме, съгласна съм и на двете. Какво и е на Сардиния, Порто Черво? Яхтите и там са големи, суровите лангустини се топят в устата.
Мога също да кажа и как се менажира всичко това. Прочетох го в Инстаграм. Перефразирано и адаптирано към моя случай би изглеждало
така:
Общи характеристики на идеалния партньор
Как да подберем най-подходящия мъж? Общи характеристики на идеалния партньор:
- Кавалер – тези мъже са способни на красиви изненади като гривна на „Картие“ например, наречена „Love“, която собственоръчно ще фиксират върху китката ви със златна отвертка. Коя жена не би заключила китка в така поднесено любовно обяснение. Мило, нали?
Красиво. И много романтично. - Джентълмен. Магнуми „Кристал“ на плажа в Сен Тропе за любимата жена се леят на реки, нали така, докато тя танцува върху
масата. Става и в Портофино, ако е по-интимно и приглушено. - Размерът има значение, да. Затова - голяма яхта, голям частен самолет, голяма лимузина, голяма къща в ... еми, примерно в
Монако. - Красавец. Най-доброто ми приляга. Защото го заслужавам.
- И най-важното от всичко е тези мъже никога да не са засичат един с друг.
Мъдър е Инстаграм, казвам ви. Кой казва, че там само снимки се постват? Той е истински наръчник на житейските мъдрости. Както се казва: помечтано – наполовин преживяно. Да помечтаем нашироко.
Тази статия все още няма коментари