English
Сядам да пиша в съпровод на вълшебното адажио от петия концерт на Бетовен за пиано. Тъй като е радио - Класик ФМ, не е режисиран звуковия фон. В две минути само, музиката промени цялата ми нагласа по темата. Уталожи много бързо критикарския дух. Единствено красотата си струва да ни води в земния ни път. Защото ни прави по-добри.
В съвремието си не сме имали събитие, което така тотално да промени живота на всички хора на планетата ни, изведнъж и за много дълго време. Но, колкото и да ни се иска да сме първите герои, преживели подобен ужас, не сме. Жалко, защото това можеше да ни запише в историята на човечеството. Така че, нищо друго не ни остава, освен да надникнем във времето назад, за да се успокоим: първо, че няма да изгинем, както не се е случило с народите, преживели ужасни епидемии преди нас, второ - да се поучим от тяхната история и начините за справяне с необичайните условия.
Нека да уточним едно – ние сме тези, които променят средата и условията на живот в света, в който живеем. Ако има нещо, което характеризира нашето време, то е арогантност. Самонадеяно смятаме, че ни се полага да бъдем богати, щастливи, успели на всяка цена, нехайни за действията си и свободни да не плащаме данък за това, което причиняваме на околната среда. На силния удар, който ние нанасяме на природата, тя отговаря с равен по сила и обратен по посока ответен удар. Закон на физиката. Не сме се поучили от историята. Урбанизация, обезлесяване, замърсяване, завоевателни войни са в дъното на всички бедствия, сполетели народите. Юстиниан I искал да създаде велик Константинопол. Неимоверно увеличаване на населението, внос на жито от Египет и плъхове, които носят зараза на корабите, чумна епидемия, която убива почти половината от хората.
Или пък Черната смърт през Средновековието, която идва от Китай след монголската инвазия там, която води до обезлюдяване, опустошаване на обработваеми земи. Гризачите на поход за храна. По пътя на коприната до нашите земи, където чумата затрива около 30 милиона човешки животи за един век. Или пък Испанският грип, който отново тръгва от Китай, но испанците имат малшанса да носи тяхното име, защото за първи път го оповестили. Изнемощелите от Първата световна война хора от народа със слаб имунитет загинали. Имахме после много други, не така мащабни. Имаше ебола, свински грип, птичи грип. Все знаци, че някъде бъркаме. Но човешката памет е кратка.
Та, как да направим ежедневието си в условия на карантина? Домът придобива нов смисъл. Той става офис, място за хранене, развлечения, за събития, за срещи с все едни и същи участници в действието на пиесата. Иска фантазия и позитивизъм в големи дози, за да сработи това чисто ново предприятие с толкова много отдели.
Нека първо се огледаме. Разделете пространствата според мястото. Блажени са тези, които имат къщи и дворове. Отделете място за тези, които работят. Обособено, по възможност изолирано. Оставяме щастливците, които има какво да работят на спокойствие в рамките на няколко часа. Тези, които работят, ще трябва да се приучат към ефективност, защото какъвто и да е покоят около тях, той е само илюзорен и скоро ще експлодира като бомба. За да сте ефективни, облечете се. Неумити, необлечени не помага на концентрацията. Дрехите форматират и мисленето. Затова съществува и винаги е имало дрескод.
Обичайте баба и дядо. Да си стоят у дома. Не ги овиквайте. Те са ви люлели в кошчето с канско търпение.
Толерантност е повелята на времето. На всички е тясно, защото се чувстват ограничени, независимо колко квадратни метра имат на разположение. Затова, натиснете егото си, замълчете, дори да е трудно. Опитайте се да избягвате дребнотемието като „защо не изми чиниите“ или подобно. Измийте ги вие. Имате достатъчно време.
Поогледайте обиталището си. Ако сте полагали усилия, за да го превърнете в дом, днес е времето да се насладите на грижите си. Зная, бесът, който ни владее да сме все някъде другаде, освен у дома, е много сериозен. Сега можем да се вгледаме в средата, в която живеем. Да я подредим и променим. Разместете, извадете вещи, които ползвате само за празнични поводи. Не е ли празник всеки един ден, в който сме живи?
Заобиколете се с красота. Колкото повече, толкова по-добре. У дома ме критикуват, че купувам безсмислени предмети само, защото ми харесват. Днес съм щастлива, че имам множество такива предмети.
Музиката е изкуството, което ще ни спасява винаги в тежки моменти. Ако имате разногласия за жанра, слушайте със слушалки, не дразнете другите.
Вечеряйте семейно. Официално. Тържествено. Като да е последна вечер. И така всяка вечер. В хола, на бяла покривка и платнени салфетки. Угодете си. Да е разкошно и пищно. И без друго имате резерви от храна до 2024 година.
Книги, ако нямате физически, все по-често ми се случва да виждам интериор без тези атрибути, има в интернет различни сайтове, безплатни.
Хигиена на телевизията. Направете си режим. Не гледайте пет пъти новините по всички канали. „Короната“ не ни е напуснала. Не повече от два филма. Щадете очите.
Социалните мрежи. Какво не ви кефи в тях? Манджи, снимки от тоалетната, от банята, скубане на вежди, други интимни места, потни мишци, педикюр, окапали изкуствени мигли, ексхибиционизъм на n-та степен, гювеч от най- безвкусен микс. Не го причинявайте и вие на другите със своите снимки. Във всичко е нужно да има стил и ниво. Мисля, че точно сега му е времето за малко фантазия. Бъдете творци. Създайте снимка шедьовър. Опитвайте. Нека има послание. Идея. Какво искате да кажете на света и приятелите си с този кадър? Снимките говорят вместо вас. Представете се така, както искате хората да ви видят, нали това е идеята. Бъдете най-доброто от себе си!
Бъдете здрави!
Facebook Iliana Alipieva | Instagram Iliana Alipieva
