Блог

Как Корона (вирус) спаси друга корона

Как Корона (вирус) спаси друга корона

<p><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt;">&ldquo;О, Музо, възпей &hellip;&rdquo;</span><br /><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt;">&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;Омир</span><br /><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt;">&nbsp;</span><br /><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt;">Малка, спретната къщурка с джанка отпред, ето така живея в града. Джанката е дивачка&nbsp;-&nbsp;силна, голяма, плодовита, мори растенията, които имат малшанса да са поникнали под нея и бута клоните на останалите дървета в дворчето. Толкова е силна, че почти е повалила желязната ограда.&nbsp;&nbsp;Съседите ме пустосват, че не могат да минават под клоните, които се превиват от плод през лятото. Понякога влюбени двойки се целуват в зелената ѝ прегръдка, но много рядко. От окапалите диви сливи никой не се интересува и те тъкат по плочките на тротоара пъстър, хлъзгав и не толкова уханен килим с мирис на джибри в жегите. Плодовете повече служат за раздвижване на перисталтиката на домашните любимци, и те се освобождават на воля, което пък на мен никак не ми е забавно като изляза отвън. Както всяка пролет, решавам, ще я орежа до дъно таз дивачка! Община, молба, няма ответ. Служителката&nbsp;&nbsp;си я е взела за&nbsp;&nbsp;надомна работа и я е пъхнала под възглавето, да ѝ повдига главицата, докато гледа за коронавируса.<img class="alignright" src="https://cdncloudcart.com/12384/files/image/bureaucracy.jpg" alt="" width="330" height="252" /></span><br /><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt;">&nbsp;</span><br /><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt;">На фаталния петък 13-и ни запретиха у дома за опазване на нашето здраве.</span><br /><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt;">Колкото и бавно да се точат дните в условия на пандемия и да си мислим, че нищо не се случва, много неща се променят. Навън пукна пролет. Дърветата се събудиха от зимния сън. Аз какъвто и план да начертая - за деня, за по-дълъг период, нищо не сработва. Безвремието, в което попаднахме,&nbsp;ни потопи в мочурлива леност пред телевизора в пижама с дълги крачоли и втренчен поглед в екрана на телевизора, от който бълва само едно - вирус.</span><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt;">&nbsp;</span><br /><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt;"><img class="alignleft" src="https://cdncloudcart.com/12384/files/image/1890365-lcjzgqlo-7.jpg" alt="" width="345" height="345" />Не помагат йога мъдрости, йога дишане, асани, програми за оформяне на бицепс, трицепс, коремни мускули и гладка шия. Меланхолията почука на вратата и като нямаше кой да я спре, влезе и кротко приседна насреща ми. Гледа&nbsp;&nbsp;мило и приласкаващо. Сдружихме се бързо, не е забранено общуването с нея. За седмица гемиите ми не само се наквасиха сериозно, ами взеха да потъват, аха да се удавя. Заваля и сняг по никое време, за финален щрих на картината. И цъфналата току-що джанка преви клони под тежко, снежно покривало. Болно ми беше да я гледам с натежали от мокрия сняг клони.<br /></span><br /><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt;">Минорните тоналности зазвучаха омайни като песните на сирените, с които те омагьосвали Одисей. Леко и неусетно повеждат към дълбоки води на депресията, от която няма изплуване. Дни еднакви, монотонни и дълги. Бяла тишина и покой&hellip;<img class="alignright" src="https://cdncloudcart.com/12384/files/image/f4f16e0d25817ec23272eeaaa02ac999.jpg" alt="" width="454" height="369" /></span><br /><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt;">&nbsp;</span><br /><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt;">Но мартенският сняг замина с първия топъл повей на вятъра. Джанката бързо се оттърси от снега и ведно с белите цветчета се развиха листенца в свежо зелено. Простря дълги клони към прозореца на спалнята ми. Моята прекрасна дивачка! Гледам я, удивлявам се на силата ѝ, на лекотата, с която премина през мразовитото време, дето я парализира напълно. Моят Орфей, чиято вълшебно красива пролетна музика надмогна гласа на отчаянието. Надеждата заплува в спокойни води. Великата природа &ndash; учител и лечител!<img class="alignleft" src="https://cdncloudcart.com/12384/files/image/img_9091-5e872e6a3de7a.jpg" alt="" width="254" height="339" /></span><br /><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt;">&nbsp;</span><br /><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt;">И запях &ndash; Ода На Благодарността към чиновничката от Общината! Бъди честита, стой у дома, спаси човек!</span></p> <p><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt;"><span class="s2"><a title="Facebook Iliana Alipieva" href="https://www.facebook.com/iliana.alipieva" target="_blank" rel="noopener">Facebook Iliana Alipieva</a>&nbsp;|&nbsp;<a title="Instagram Iliana Alipieva" href="https://www.instagram.com/ilianaalipieva/" target="_blank" rel="noopener">Instagram Iliana Alipieva</a></span></span></p>