English
Улисани в инфарктния график на делника, не забелязваме как неусетно, сякаш на един дъх се изнизва годината. Отново настъпва Коледа с уютно кротките си и дъхави на канела и сладко греяно вино дни. Времето, когато се обръщаме към близки нам хора да дадем израз на благодарност, уважение и почит, да помолим за прошка и извинение или да дадем знак за любов и приятелство. Подаръкът е нашият посланик за доброномереност, опрощение и любезност.
Всичко започва със страхопочитание пред обожествяваната природа. Първите дарове са жертвоприношенията, които помагат за благоразположението на боговете към простосмъртните. Боговете също правят подаръци. Атина Палада дарява на любимите си атиняни маслиновото дърво заради тяхната преданост към нея. 
Римляните поднасят в дар на императора лаврови венци като израз на преклонение. Както и да променя вида и характера си, в дългата си история подаръкът запазва значението си на специален акт на внимание. Традицията се развива и изменя коренно, но това, което се е съхранило и до днес е, че тя неизменно докосва сърцата ни по неповторимо вълнуващ начин.
По различни поводи ние даряваме и получваме подаръци. „По-блажени са тези, които дават“, се казва в Библията. И ние го знаем много добре. Получавали сме големи и малки подаръци, очаквани и неочаквани жестове. Били сме щастливи да получим лелеяни неща. Но няма по-сладостно удоволствие от това да видим щастието в очите на любим човек, комуто сме дарили желан подарък.
Какво да подарим? Как да изберем най-доброто в морето от изкушения? Без значение какво ще изберем - скъп накит, бърза кола или пътешествие с кораб, най-важното е да не забравяме, че най-истинският подарък е това, което отдаваме от нас самите.
Хубави празници!
Тази статия все още няма коментари