English
Капитализмът, мечтаният, стигнахме го преди три десетилетия. Втурнахме се, както ни бяха учили в училище, за няколко години да постигнем това, което “другите народи са постигнали за столетия!” (Ако не в друго, в лозунгите бяхме много силни).Когато идваш от време на недоимък във всяко отношение, първата задача е да си напълниш стомаха, да се пребориш на всяка цена за насъщния. Струва доста усилия. Начинаещи бизнес люде без никаква представа за това що е то пазарна икономика, кредити, защита от вътрешни и външни врагове трябваше да се заявят на световния пазар. Наивни, с див ентусиазъм, все с куфар за някъде, живот по хотели, блъскане във фитнес зали, стимуланти, графици, изпълнени до минута, по ръба, преумора, нервни кризи, истерии, стигнахме до “burnout” ефект. Грешките на развитието. Вече знаем, че и тази скоростна пътека не е добра. Светът направи завой и тръгна към древните източни мъдри учения, вечните стойности, разбрал, че това, което е устояло хилядолетия има як корен. Духът и тялото се нуждаят от хармонична връзка, за да се чувстваме добре.
В продължение на десет години три пъти в седмицата имах индивидуални йога часове с гуру. Англичанин (интересно, че от милиард индийци, няма и един в нашата страна). През осем от тях общуването ни беше напълно формално и хладно, без размяна на нито една дума за личен живот и свързано с неистови напъни от моя страна да удържа два часа безумна скука и липса на какъвто и да е напредък. Докато един ден, в моментен изблик човекът срещу мен в лотос поза, изригна в откровение - станал йога, защото искал да избяга от майка си - ужасяваща в готвенето. “Не мога повече” - рекъл. И още юноша бледен, заминал за Индия. 
Така сложихме неочаквано ново начало, много по-ползотворно и интересно за мен. Всичко си дойде на мястото и не се чудя вече защо имахме предходните години. Йога сесиите се превърнаха в часове на разговори с един много добър и безпристрастен слушател и коректив по един фин начин и с английския хумор, който много ми допада, а пък аз смятах, че този човек е с ампутирана чувствителност. Каквото и да бях направила, той намираше, че е добре, защото е път. Няма грешки, няма осъждане. Никога не бе ясно къде ще ни изведе следващата среща. И това беше красотата на общуването ни. Свалени маски и импулсивни отговори на въпросите, които идваха спонтанно като тема.
В едно такова приятелско бърборене (което днес бих определила като терапевтично) получих и един от най-ценните съвети. Винаги съм се възхищавала на големите личности, които са оставили светла диря в живота на хората. Разговаряйки за това с моя гуру, аз се кахърях, че не съм сред избраниците, които имат този житейски шанс. Тогава той каза - “не е нужно да си герой, да извършиш подвиг, за да бъдеш добър човек. Достатъчно е да направиш нещо хубаво за някого, малък жест всеки ден, с който да помогнеш. Това стига. Усмихни се на съседката сутрин, като се разминавате. Или помогни на един сляп човек да пресече улицата.” Толкова просто и мъдро.
В живота на всеки от нас идва момент, в който си задаваме въпроса: Какво добро направих аз? Какво ще остане след мен? Ние, както и да се представяме, сме социални животни. Това е философско съждение, формулирано за първи път от Аристотел преди повече от 2000 години, което продължава да бъде централна истина за нашето съществуване. Подкрепата помежду ни е в основата на нашия живот и нашите общества. Социалната връзка е основна човешка потребност. Взаимодействието ни с други хора има редица положителни ефекти. Подкрепя нашето физическо и емоционално здраве, осигурява ни комфорт в трудни времена и обогатява живота ни. Когато можем да се разбираме добре с другите, ние се чувстваме по-добре и по-отдадени; чувстваме, че принадлежим.
Как изглеждаме в очите на другите за нас е важно. Цял живот градим своя образ, от съществено значение е “not to lose your face”, харесвам този идиом. За едната чест на човека иде реч тук, за етичните стандарти, които включват добродетели като честност, състрадание и лоялност. Моралът, който, като притиснат мазол се обажда и не ни дава мира, когато го натикаме на тъмно в килера, а е толкова важен.
Има един изключително красив филм - “Огнените колесници”, който дори не е измислена история, а е направен по действителен случай и разказва историята на двама американски спортисти, които прославят Америка на олимпиадата в Париж през 1924 г. Красиво представени теми като достойнство, чест, приятелство, феърплей - все категории, които сякаш ни се изплъзват в устрема да бъдем много успели, да направим кариера, да имаме пари, за да сме видими.
Да бъдеш добър човек е достойно. Иска кураж, смелост да се изправиш пред опасност и болка, отхвърляне и отчаяние.
„Как да живея?“
„Трябва ли да живея морално?“
„Защо трябва да съм морален?“
„Мъдро ли е за мен и моето бъдеще да бъда морален или би било по-добре да бъда неморален, стига да мога да се измъкна?“
Всички имаме толкова много неща, които се случват в живота ни - конкуриращи се напрежения, страхове и стрес - да не говорим за скорошната пандемия от коронавирус и блокиране. Всичко това понякога изтласква добротата настрана в полза на това, което е спешно сега. Може да е лесно да проявяваме доброта, когато публикуваме онлайн, но когато става въпрос за реалността, е по-трудно да се ангажираме с нея в нашите думи и действия в живота.
Както в модата, така и в поведенческите модели класиката е винаги “in”. Защо ли? Защото означава високо качество и има непреходна стойност. Няма как да сте демоде, ако сте се облекли в одежди на доброта.
И не, добротата не е глупост. Мъдрост е. Затова ние винаги уважаваме и почитамe добрите хора около нас.
Добротата е полезна за вашето тяло и дух. Упражнявайте я за здраве.
Да си добър е необходимо, за да имаш самоуважение. Можем да имаме такова само като уважаваме това, което сме всъщност. Не може да се получи, ако просто ценим някаква фалшива представа за себе си. Нужно е самопознание. И само хората, които могат да правят рационални самооценки, могат да имат себепознание. Уважение на самите нас ни е необходимо, за да сме щастливи. Щастието е най-мощният естествен антиоксидант. Замества цяла аптека химия или кимчи.
Отделяйки време и сили да бъдем добри към другите, получаваме емоционален комфорт, който нищо друго не може да ни даде.
Добротата помага да се изгладят без ботокс т.нар. „бръчки на яда“. Имаме две в едно: гладко чело и здрав черен дроб. Поговорката “Нещо го яде отвътре” е много вярна в чисто медицински аспект. Черният дроб изхвърля отрова, когато сме с лоши помисли и злонамерени действия. Затова, като ми се случи да се отчая от нечия злост, казвам си - това е изключение. Човекът е създаден добър. Инак нямаше да страда здравето му, когато е лош.
В процеса да подобрим самите себе си, овладяваме умения да станем добър слушател, да разбираме другата страна, когато сме в конфликт да се тренираме за управление на гнева. Моята майка често ме съветваше така: “когато носиш гняв и искаш непреодолимо да кажеш нещо много силно, поеми дълбоко въздух, преброй до 10. Ако след това все още ти се струва, че е важно, кажи го”.
Добротата е фитнес.
Позитивната енергия, която получаваме от нещо полезно, което сме направили за някого, води до работен ритъм на сърцето, който намалява драстично риска от инфаркт. Грижете се за сърцето си.
Да помагаме на другите е важно за нашето психично здраве, за подобряване на самочувствието. Не само тялото да е без мазнини, мислите също се нуждаят от изчистване от вредности. Дори не е свързано с много време и не е задължително да струва пари.
Тези от нас, които са мили и състрадателни, живеят по-дълго. Добротата помага за намаляване на стреса и подобрява емоционалната ни хармония. Всичко във вселената се крепи на съзвучието.
Добротата е избор да направим нещо, което помага на други или на нас самите, мотивирано от искрени топли чувства. Да вникнем в себе си. Колкото и да искаме да гледаме другите, когато мислим за нашите взаимоотношения, важно е да гледаме и себе си.
Да бъдеш добър човек ти позволява да видиш всички красиви добри неща, които притежават стойност в света. Разширява хоризонта ти, прави те човек на света.
Да си добър означава да се грижиш и за себе си.
Това не бива да се смесва с егоизъм, сякаш сте единственото важно същество на света или че нищо в света няма по-голямо значение от вас, защото тогава пропускате целия смисъл на това. Дайте си разрешение да „БЪДЕТЕ“ по-добри за себе си.
Добротата ни позволява да бъдем отдадени страстно на това, което наистина има значение за нас. Най-важно е, че ние сами избираме какво е това за нас. Така се отърсваме от дребнотемие и неща, които нямат голяма стойност, като ежедневни разсейвания от дребни страсти, желания и нужди. Позволява ни пълен фокус.
Да бъдем добри хора дава място на нашата мъдрост и опит да се развият в по-късните ни години. Дълбоката мъдрост може да не е достъпна за всички, тъй като някои може просто да нямат интелектуалния капацитет за това. И все пак, разбира се, всички ние можем да бъдем толкова мъдри, колкото ни е възможно. По-добре казано, като решим да позволим, защото това няма да стане случайно. Мъдрите хора имат умението да виждат „сърцевината на въпроса“ и това няма да се случи, освен ако не ни е грижа за нещата, които имат стойност. Така че, да сме добри ни помага да разпространяваме вечни ценности.
“В доброта потъваш. Прилича на коприна, няма съпротива. Никой не може да ѝ устои. Колкото повече я натискаш, толкова по-дълбоко пропадаш в нея.” Това са думи на една моя мъдра приятелка, за която винаги се сещам, когато стигна до ръба на някаква кавга. Абсолютно права е. Опитайте да потиснете егото, бъдете безпределно добри с грубите към вас. В един момент съпротива няма. Обещавам ви, ще победите.
Добротата е най-сладкият наркотик. Зависимостта от нея е божествено омайна.
Да бъдеш добър, просто да бъдеш добър човек, това може да даде истински хармоничен живот.
Тази статия все още няма коментари