Лидъл. Ерик Лидъл. Не, не е името на основателя на веригата, от която всеки ден захранваме карантинното си ежедневие. Ерик Лидъл е герой от “Огнените колесници”, един от най-вдъхновяващите филми в моя живот, в който иде реч за чест и морал, феър плей. Героите са истински, не художествена измислица. Сюжетът се върти около Олимпийските игри в Париж 1924 г., когато спортът все още има човешко лице и победите не се дължат на химически съединения, натъпкани в телата на съвременните гладиатори – спортистите, а са резултат от воля, посветеност, работа и дух, Лидъл е олимпийският шампион на 400 м.
Но не и за това е думата. Прехвърляйки телевизионните програми попаднах отново на филма “На орлови криле” - историята на живота на Ерик Лидъл след олимпиадата. Син на мисионери, след победата си той се завръща в Китай, където е роден, за да проповядва, да говори за Христос. Изпратен е в лагер от японските завоеватели в Китай. Пространството буквално е колкото кутия за обувки. Той разработва система за упражнения за децата, затворени там, и им помага да поддържат дух. Учи ги на математика и физика, дисциплини, които е завършил в Университета в Единбург, и на бягане, което е донесло световната му слава на “Летящия шотландец”. Добър, благ, великодушен, силен, физически и духом, жертвоготовен.
Самият той, подобно на своя бог, се принася в жертва за чужд живот, като разменя собственото си освобождаване за това на бременна жена и спасява два живота! Какъв морал трябва да имаш, за да се превъзмогнеш до такава степен? Поклон!
Ето любимият му химн, който го е крепял в трудните моменти и с който е положен в земята:
“Успокой се, душа моя, с теб е твоят Бог, с търпение ти кръста си на болка и тъга носи… Успокой се, душа моя, небесният ти най-добър приятел към радостен завършек води те през трънени пътеки."
Филмите на живота с истинските герои. Тези, които ни помагат да видим нашите Елисеевски огнени колесници на надеждата.