English
“Бяла, спретната къщурка.
Две липи отпред.”
Ран Босилек
Липите навън цъфтят. Ухание на пролет е завладяло улиците на града. Потапя в избуяла зеленина и свежест. Неповторимо дъхави са нежните крехки бледожълти съцветия. Омайно и красиво дихание на природата. Вековната липа с кичестата си корона, величествена, силна, здрава. Цял месец вдишваме този неповторим аромат. Дъхът на София.
Това е първата пролет от много дълги години насам, която прекарвам в града. Обикновено по това време правя дълго пътуване на далечни дестинации, възхищавам се на чужда природа, удивлявам се на артефакти и екзотични аромати. Тази пролет си останах у дома. Време на изолация. Време на усамотение. Поглед навътре, пречистване от едно вземащо дъха ежедневие. Успокояване на темпото. Забавяне на оборотите.
Очистване от прекалено много впечатления, емоции, тичане напред-назад, снимки, куфари, самолети, паспортни проверки и пак тичане напред-назад. След шока от карантината настъпи безценно време на мир и спокойствие на тихата наслада от простото удоволствие да излезеш навън и да вдишаш с пълни гърди пролетта. Безкрайно много красота има наоколо, стига да отворим сетивата си.
В такива моменти разбираш колко е дълбока връзката с мястото, наречено родина. Зная и защо не заминах в чужбина, да ходя немила-недрага по пустата тугина, да съм дърво без корен, колкото и гняв и яд да събирах през годините, че не се случиха нещата, за които мечтаехме, когато бяхме млади и наивни. Тук ми е мястото. Тук съм си у дома. Тук баба ми ме гощаваше с липов чай, сушен на вестник върху гардероба. Тук майка ми поднасяше вълшебния липов мед срещу кашлица. Толкова ми е скъпо всичко това. Носи уюта и топлината на дома, на нещо познато, скъпо, мое, с което съм закърмена, израснала аз, преди мен майка ми, преди нея баба ми, и така назад във времето, откакто ни има по тези земи. По улиците, из градинките, навсякъде огромни липи даряват частица емоционално здраве, пръскат радостта от мига. Наслада най-голяма.
Липовият аромат сутрин ме посреща като първи поздрав на деня. Вдишвам дълбоко, усмихвам се. Вечер ми е сладко да ме съпровожда този деликатен мирис до вратата на къщата ми. Красиво ми е. И романтично-поетично. Защото аз наистина живея в къща с две липи отпред. Точно както в незабравимия стих на Ран Босилек!
И вече зная – липата е по-дъхава от франджипана. И един друг голям поет я е възпял с филигранен стих липата:
“...Ранна зора спепели небесата.
Галени думи, дочути в нощта,
тихом ги с тъмни листа
шепне на росното утро липата.”
Пенчо Славейков
Липите
Липите - пролет, зеленина и свежест в големия град • MDL Shop
Липите | “Бяла, спретната къщурка. Две липи отпред.” Ран Босилек Липите навън цъфтят. Ухание на пролет е завладяло улиците на града. Потапя в избуяла зеленина и све Липите | “Бяла, спретната къщурка. Две липи отпред.” Ран Босилек Липите навън цъфтят. Ухание на пролет е завладяло улиците на града. Потапя в избуяла зеленина и све 2020-06-14T18:57:09+03:00 2023-06-20T09:34:20+03:00
<p><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt;">“Бяла, спретната къщурка.</span><br /><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt;"> Две липи отпред.”</span><br /><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt;"> Ран Босилек</span><br /><br /><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt;"> Липите навън цъфтят. Ухание на пролет е завладяло улиците на града. Потапя в избуяла зеленина и свежест. Неповторимо дъхави са нежните крехки бледожълти съцветия. Омайно и красиво дихание на природата. Вековната липа с кичестата си корона, величествена, силна, здрава. Цял месец вдишваме този неповторим аромат. Дъхът на София.</span><br /> <br /><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt;">Това е първата пролет от много дълги години насам, която прекарвам в града. Обикновено по това време правя дълго пътуване на далечни дестинации, възхищавам се на чужда природа, удивлявам се на артефакти и екзотични аромати.</span><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt;"> Тази пролет си останах у дома. Време на изолация. Време на усамотение. Поглед навътре, пречистване от едно вземащо дъха ежедневие. Успокояване на темпото. Забавяне на оборотите.</span><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/12384/files/image/_gnila_lipa_smt_bilsivci.jpg" width="422" height="281" class="alignright" /><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt;"> Очистване от прекалено много впечатления, емоции, тичане напред-назад, снимки, куфари, самолети, паспортни проверки и пак тичане напред-назад. След шока от карантината настъпи безценно време на мир и спокойствие на тихата наслада от простото удоволствие да излезеш навън и да вдишаш с пълни гърди пролетта. Безкрайно много красота има наоколо, стига да отворим сетивата си.</span><br /> <br /><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt;"> <img alt="" src="https://cdncloudcart.com/12384/files/image/81gd7h7ewll-_ac_sl1500_.jpg" class="alignleft" width="270" height="383" /><span style="font-size: 12pt;">В такива моменти разбираш колко е дълбока връзката с мястото, наречено родина. Зная и защо не заминах в чужбина, да ходя немила-недрага по пустата тугина, да съм дърво без корен, колкото и гняв и яд да събирах през годините, че не се случиха нещата, за които мечтаехме, когато бяхме млади и наивни. Тук ми е мястото. Тук съм си у дома. Тук баба ми ме гощаваше с липов чай, сушен на вестник върху гардероба. Тук майка ми поднасяше вълшебния липов мед срещу кашлица. Толкова ми е скъпо всичко това. Носи уюта и топлината на дома, на нещо познато, скъпо, мое, с което съм закърмена, израснала аз, преди мен майка ми, преди нея баба ми, и така назад във времето, откакто ни има по тези земи. По улиците, из градинките, навсякъде огромни липи даряват частица емоционално здраве, пръскат радостта от мига. Наслада най-голяма.</span></span> <br /><br /><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt;"> <img alt="" src="https://cdncloudcart.com/12384/files/image/vyhodit-kartina-v-stil-akvareli-113133004.jpg" width="239" height="238" class="alignright" />Липовият аромат сутрин ме посреща като първи поздрав на деня. Вдишвам дълбоко, усмихвам се. Вечер ми е сладко да ме съпровожда този деликатен мирис до вратата на къщата ми. Красиво ми е. И романтично-поетично. Защото аз наистина живея в къща с две липи отпред. Точно както в незабравимия стих на Ран Босилек!</span><br /><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt;"> И вече зная – липата е по-дъхава от франджипана. И един друг голям поет я е възпял с филигранен стих липата:</span><br /> <br /><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt;"> “...Ранна зора спепели небесата.</span><br /><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt;"> Галени думи, дочути в нощта,</span><br /><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt;"> тихом ги с тъмни листа</span><br /><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt;"> шепне на росното утро липата.”</span><br /><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt;"> Пенчо Славейков </span></p>
e
Lussy
