English
Защо така гръмко заклеймяваме богатите с техния начин на живот и в същото време страстно се стремим към техния лайфстайл, следим ги в Инстаграм, преживяваме радостите, страстите, празниците им и искаме да бъдем едни от тях? Желанието към по-добър живот е заложен в човешката природа. Това тласка развитието на света напред.
Библията казва: „Не само с хляб живее човек“. Ние не сме просто животни, имаме ум и душа за хранене, освен тяло. А за истинския живот, за разлика от простото съществуване, са необходими много други неща освен храна и дрехи, къща и гориво. И колкото по-висок е стандартът на живот, към който всеки конкретен човек е привикнал, толкова по-голям е броят и разнообразието на необходимите неща.
И какво всъщност означава терминът луксозен стил на живот? Много е трудно да се дефинира луксът. Няма двама души, които могат да се съгласят за точното значение на понятието „лукс“. Материалните блага на света са ограничени, както и доходите на повечето от нас. Ние изграждаме поредица от желания, като им придаваме значение според нуждите ни. Доза лукс ни помага да станем изискани, дава ни култура и добър вкус и помага да повишим стандарта на живот, качеството на живот.
В действителност няма ясни критерии, чрез които човек може да измери изискването за лукс. Има много богати хора, които продължават да харчат, но не получават удовлетворение. Нямаме и окончателен вкус на лукс. Всеки има свой стандарт за него. Желанието на отделния човек, изискването за ефективност на индивида, разликите в обичайното положение и разликите в способността да се използва всичко това, насладата от него трябва да бъдат взети под внимание, за да се реши дали даден разход, който той или тя прави, е или не е лукс.
Човешкият вид винаги е изпитвал нуждата да притежава луксозни предмети, за да покаже своя социален статус. В Древен Рим облеклото е било символ на статус и власт. Лилавият цвят се смятал за най-престижен и висшите класи го носели, за да покажат своята икономическа мощ. Причината за този престиж е, че за производството на лилавия цвят са използвани най-скъпите багрила. Следователно цветът става синоним на богатство и власт. Точно както е било в древен Рим, хората в съвременните общества имат желание да покажат високия си социален статус. Както висшата класа в Римската империя някога е правила, висшите класи днес харчат парите си за специални предмети и неща, а не за обикновени продукти.
Луксозните марки създават различен социален статус.
Това, което е лукс за една класа хора или в една страна, или в един период, може да бъде необходимо за друга класа, в друга страна или друг период. С повишаването на стандарта на живот нещата, които са били лукс за дядовците, стават необходими за техните внуци.
Икономистите класифицират потреблението на предмети като такива от първа необходимост и такива за лукс. Това може би би могло да помогне да дадем дефиниция на последната дума, ако разгледаме необходимото за минута. Необходими за живот и ефективност са достатъчно количество пълноценна храна, топло облекло, гориво и подслон. Ако човек ги има, той поддържа живота си и физическата си форма.
И колкото по-висок е стандартът на живот, към който всеки конкретен човек е свикнал, толкова по-голям е броят и разнообразието на необходимите неща.
Луксът обаче в разговорната реч винаги има нюанс на негативно значение. Това е нещо, което трябва да бъде осъдено. Днес разделителната линия е толкова неясна, че е трудно да стигнем до “греховното” разточителство.
Да живееш в лукс е термин, който може да означава различни неща за различните хора; следователно има множество критерии за определянето му. Той, като цяло е нещо в повече, основава се на постигането на желания и не се счита за потребност. Според Кристофър Бери луксът е „разход, който надхвърля това, което е необходимо“.
Той се върти около концепцията за притежаване на предмети, неща, които хората се стремят да имат. Във времето идеалите за лукс се променят драматично.
Първоначално луксът е бил запазен само за монархията и аристокрацията и се е въртял около пищни партита, златни чинии, големи дворци, хайвер, шампанско и слуги. Първите представи за лукс започват с френската монархия, която живее охолен луксозен живот, с определени стандарти, запазен само за малцина избрани. В днешни времена терминът лукс се използва дотолкова, че значението му е намаляло и хората вече не са в състояние да дешифрират какво е лукс.
Луксът е станал малко по-различен, по-емоционално задвижван и обсебен от себе си, което го прави по-малко свързано с традициите на аристокрацията и повече с това как се самоопределяме. „Луксът е необикновено удоволствие“ (Пол Смит), изградено върху желания. Тези желания са създадени от известни личности, които играят важна роля в луксозното общество днес. В наши дни основната роля на лукса е да изгражда статус в обществото и да изразява определена власт.
Луксозните стоки имат обвързващо значение от гледна точка на емоционална свързаност, лична хармония, връзка със света на вътрешно красивото. Те са саморефлексивни, като оказват голямо влияние върху самочувствието, компетентността и личната стойност на човек и се характеризират с недостиг, последователност, майсторство на високи постижения и емоционална свързаност.
Основната цел е придаване на статус и живот в лукс. Шестдесет процента от бизнеса на луксозната индустрия се контролира от 35 големи марки. Какво обаче прави една компания луксозна? Обикновено това са марки с дългогодишна история, богато наследство. Тези марки създават различен социален статус. Понякога може да накара хората да се чувстват много специални.
Дизайнът на логото на марката показва емоционална привързаност. Примерно, компютрите на Apple ви карат да се чувствате по-креативни, приобщават ви към престижа на типа хора, които използват марката. Премиум цени са също ексклузивен фактор, който създава имидж, произтичащ от наследството на марката да се грижи за богатата висша класа. Публичните личности в изключителна степен укрепват желанието за притежаване на определена марка.
Всички желаят лукс. Той е и диференциация. Изключително важно е да се открояваш от тълпата, да бъдеш уникален и различен. Това е ключът към поддържането на желанието за определен имидж. Коко Шанел казва: „За да бъде незаменим, човек винаги трябва да бъде различен“.
Луксът е свързан с приключение и риск, тъй като за да бъде различен, човек винаги трябва да поема риск.
Луксът означава състояние на голям комфорт и екстравагантен живот или ненужен, но желан предмет. Той е угаждане, наслада от удобства и удоволствия. Много селективен е и изключителен, свързан е с усещането за изтънченост и добър вкус. Уникалният атрибут на всяка продуктова категория принадлежи на една марка и се нарича "иконата". Днес, със социалните мрежи, където животът на богатите е видим, желанията са отприщени, стремежът за притежаване на статус символи е форсиран, интересът към култовите продукти е неимоверен. Луксът обаче е повече от култово бижу, той е цялостна концепция за начина на живот и потребление. Затова и разликата между отделните класи остава.
Тази статия все още няма коментари