English
Ентото ми посещение на Истанбул. Всеки път различно като преживяване. Това е очарованието на този град. Веднъж по следите на Римската империя, цистерните. Друг път християнското величие, Света София. Трети път османска история, Топ Капъ, Синята джамия. Или пък пищен барок и европейска цивилизация в Долмабахче. Може и българската желязна църква Св. Стефан в златно и зелено, реновирана от турското правителство (не питаме какво ни е струвало това). Златният рог. Босфорът. Град на два континента. На две морета – Черно и Мраморно. С атмосфера като никой друг град в света. Сутрин се събужда със слънчевата светлина. Меланхолия от мъгливите утрини владее града, полусенки носят загадъчност и недоизказаност. Лениво и без да бърза градът се събужда, набира скорост. През деня е многолюден до задушаване, пъстър, жив, динамичен, с ужасяващ трафик и много шум. 
Вечер се събира около кръгли, медни синии с мезета и айран, уютно се сгушва в топлите багри на ръчно тъкани черги с така добре познати нам мотиви. Гостоприемен, приветлив за всички, които искат да поседнат из безбройните ресторанти току на улицата на вкусни и просто приготвени гозби. Навън, през по-голямата част на годината животът тече на навън. Мекият климат носи топлина и в общуването. Хората са свикнали с нескончаемите талази от туристи, които плътно окупират центъра на града денем. Отзивчиви и търпеливи, помагат с усмивка на чуждоземците накъде да хванат, шегуват се, умеят да бъдат мили. Империя. Това трябва да има в историята, за да има богатство в държавата.
А Турция е била голяма и силна империя, знаем от нашата история. Всичко е мащабно в Истанбул. Разкошът е пищен, разточителен, многословен, суперлативен в превъзходна степен. Този истанбулски уикенд е на изненадите и неочакваните преживявания. Интригата започва още с настаняването в хотела. Историята му е необичайна и вълнуваща, пълна със загадки и мистерии. Любопитството вече гъделичка под лъжичката. 
Хотел “Пера Палас” е една емблематична за новоизграждащия се модерен град сграда от началото на 20-ти век, една от първите с електричество и течаща вода. В него гостували пътниците на Ориент експрес, хора заможни, открили новата си страст – пътуванията. Най-бележити гости са отсядали тук – от Хичкок до Сара Бернар, от Джаки Кенеди до Кемал Ататюрк, бащата на турската нация, който е обожавал това място и е прекарвал много време в “перлата” на Истанбул , както наричат хотела. Мистерията около Ататюрк е, че часовникът, който се намирал в неговите покои, подарен му от индийски махараджа, спрял да работи две минути след смъртта му завинаги. Но има една друга личност, която прави това място уникално и изключително. Внимание! Напрежението расте. С притаен дъх изкачвам четирите етажа, Да, това е етажът! Затварям очи и бягам назад във времето. Отдалеч се чува тракането на пишеща машина. Изпод клавишите й върху лист хартия се ражда герой, мъж на средна възраст в безупречен костюм с жилетка и емблематичната папийонка, със съвършено подреден засукан мустак и филцова шапка. Мирише на убийство щом фигурата му се яви на сцената. Сетихте ли се? Разбира се, детективът на всички времена Еркюл Поаро!
А аз ще се настаня точно срещу стаята на най-великата английска писателка - Агата Кристи, която точно в тази стая написва най-четения роман за всички времена “Смърт в Ориент Експрес”. Това си е преживяване. Защото фантазията започва да рисува картини и образи, живи и забавни, които оживяват в спомена, многолики, с интригуващи истории, и неочаквани ходове и със съвсем неочакван край. Няма да забравя никога ужаса да чета “Десет малки негърчета” и да се страхувам да подам краче извън леглото. Ех, че вълнения! Напрежението се допълва от това, че по време на мистериозното изчезване на Агата Кристи през 1926 г. когато следите й се губят за цели 11 дни и никой не може да я открие, тя е пребивавала точно в тази стая. Казват, че духът й още витае из хотела. Толкова красиво и романтично! Един уикенд на потапяне в типична Турция. 
С турска боза за закуска, която има съвсем различен вкус от този, който знаем от нашето детство. Сервира се с канела в една сладкарничка около стария град, чийто под е издълбан на входа от милионите почитатели на този еликсир.
Събота вечер ще се насладя на “Микла” ресторант и бар с най-добрата гледка в града, обещавам. Истанбул е пленително красив нощем. Пулсира в ритъма на безброй светлини и коли, нанизани на греещи гирлянди по мостовете му. Жизнерадостен и танцувален, с як купон, който притихва чак на сутринта, за да се събуди късно в неделя на бюрек по сокаците на Галата и кафе в Каракьой. На изпроводяк, по турски обичай, ще умия ръце с лимонова вода и ще хапна прословутият рахат локум!
Уикенд за чудо и приказ!
Тази статия все още няма коментари