English
Пролет. Великденска ваканция за първолаче-лаче, за майка си плаче. Естествено, тутакси заминава по етапен ред с автобуса при баба в провинцията. Ранни зори, четири часа в душен дизел, прахоляк и завои. В 10 часа вече съм на мегдана. Ято от деца ме посреща с глъчка до небето, нали съм софиянката, дето знае песни за пролетта и не я е срам да пее с пълно гърло, - Лазарка мечта. Десетина момиченца, щото празникът е само за малки момичета преди да станат девойки, с кошнички в ръце обикаляме по къщята, пеем (предимно аз) всичко, което си знаем. Бабите ни даряват с яйца, кравайчета, басмени престилки за готвене и памучни носни кърпи с многостранна и многократна употреба, които се събираха ревностно, полагаха се в скрина, както са си фабрично надиплени, в очакване на следващото събитие, на което да бъдат раздадени - сватба, погребение, новобранска или кръщене. Кварталът обиколен, яйцата преброени. Гледам, гледам, моята кошничка най-празна. Притреперва ми острата брадичка, боря сълзите без успех. Толкова се раздавах! Неутешима, тичам у дома. Всички тичат подире ми. Хвърлям се в бабиния скут. Баба ми, мъдрата, първо изпепелява всички с едно “ Да опалеят!”, жигосва, обрича на вечни мъки в ада. После: “Мале, ние Яйца си имаме у назека. Не ти дават, защото не си като другите, я се виж.”
Оглеждам лазарките: всички подстригани късо - буби копф, за удобство в училище, тъмнооки, с басмени роклички, с очукани обувчици. Аз в опрятен външен вид, като на снимката, спазила указанията как да седя по път, за да не смачкам вълненото сукно с цвят на мента, с памучни ажурени чорапки, завити накрая с кръгъл ластик, бели сандалки, русокоса, синеока, с конска опашка до кръста и с колосана кордела колкото главата ми. Как да се впиша в картината? А колко исках да съм като другите...
Е добре, вече не искам!
Facebook Iliana Alipieva | Instagram Iliana Alipieva
