English
Утре е Първи март. Отново съм малкото дете, което с трепет очаква утрешния ден. Толкова се вълнувам, че добрата старица ще ме посети и ще закачи мартеничка на възглавницата ми, че място не мога да си намеря. Разпитвам мама как успява всяка година да дойде и у дома, как влиза през заключени врати и без да я усетя прелита лека като дъх и закача лелеяна мартеничка на възглавницата ми. Майка ми ме гледа с умиление и ми разказва, че Баба Марта може да преминава през всякакви прегради и стени, защото е приказна фея. И може да лети, затова стига до всички деца. И до непослушните ли? Да, защото е стара и мъдра и обича всички деца. Тя знае, че те правят пакости от невнимание, затова им прощава всичко. Щом те е закичила с мартеничка, значи всичко е наред. Опростила е всички непослушания и можеш да започнеш на чисто с палуванията.
Ех, че хубаво! Искам непременно да я видя тази баба. Щото моят образ е друг - феята е млада и красива с дълги руси коси и вечно усмихната, не като бабите, които са свъсени, лети в приказно красива дълга рокля, а вятърът пилее диплите на дрехите й. Тази година ще я дочакам, да я видя. Ще седим с мама двете будни. И докато чакаме, тя ще ми разказва истории. Розова бархетна пижамка на мечета, боси крачета и дълги, дълги косици се пъхат в леглото на топло под завивката. Срещу детското личице на възглавницата мамините сини очи. Гледат с толкова обич и толина. Греят. Меките й длани галят детската главица. Тихо му шепнат красиви приказки. Няма по-хубаво място от майчината прегръдка. Топлина и нежност. Обич.
На сутринта най-желаната мартеница – пластмасова брошчица с чадърче и дамска чантичка с неизменните бял и червен пискюл от копринени конци, която миналата година видях на палтото на братовчедка ми, е кацнала като пеперуда на моята възглавница. Как успява всеки път да узнае за какво точно си мечтая тази добра Баба Марта?! Такова щастие ме обзема, че забравям да се скарам на мама, задето не ме е събудила да видя феята. И защо нейният образ някак много ми напомня маминото усмихнато лице? Прегръщам я с обич и щастлива се отправям към Детската. Една мартеница е изпълнила целия ми свят. Обичам те, мамо, феята ми прекрасна, която от всички поводи успяваше да направи празници, интимни, вълнуващи, очаквани с трепет и радост. Имах най-голямото богатство с майка като теб. Благодаря ти, че ме научи, че за да можеш да даваш обич, трябва първо да получиш обич.
Честита Баба Марта! Да ви е топло и светло! И обично!
Тази статия все още няма коментари