English
След като се отървал от наказанието на боговете да превръща в злато всичко, до което се докосва, алчният цар Мидас, бродейки из гори и поля, срещнал бога на веселието Пан и станал негов верен ценител. Възхищавал се най-вече от музиката му, която намирал за по-възвишена и от Аполоновите песни. Пан се ласкаел от похвалите му и един ден предизвикал русокосия бог да се надсвирва с него.
Цар Мидас смятал, че пред свирката на неговия приятел златната лира на Аполон е безвкусица. За глупостта си бил “награден” от бога на музиката с магарешки уши. Сломен и нещастен, Мидас намерил малка утеха в своя срам, като споделил със своя бръснар сполетялата го беда. Накарал го да се закълне в боговете и в живота си, че няма да каже нищо за това, което ще види, заплашил го, че ще му отреже главата, ако каже дори една думичка, и се показал без чалма.
Ден и нощ разяждала тайната на Мидас клетия бербер, но не смеел да каже нищо на никого. Когато станало невъзможно да скрива повече това, което знае, излязъл от града, изкопал дупка в земята и като се уверил, че е сам, навел се и три пъти извикал в рова:
— Цар Мидас има магарешки уши, пепеляви, големи и космати.
След това хвърлил пръст в дупката и облекчен се върнал вкъщи.
Над дупката израснала тръстика и след време по цялата страна се шепнело, че като духне вятърът, тръстиката казва една чудна тайна.
Всички се стекли да видят това чудо и наистина при най-малкия ветрец тръстиките се поклащали и ясно шепнели думите:
— Цар Мидас има магарешки уши, пепеляви, големи и космати.
И така се разчула по целия свят тайната на нещастния цар, която и ние знаем.
Днес на нас не ни се налага да копаем дълбоки ями, в които да хвърляме изгарящи тайни. За всеки от нас има кът, място, свой свят, населяван от тайни, интимни, дълбоко лични, деликатни, които не би искал да бъдат узнати от другите. То се нарича личен дневник. От времето на Марк Аврелий и до днес дневникът е близък и верен приятел, с когото споделяме съкровени размисли по теми, които ни вълнуват. Той е винаги на разположение, търпеливо слуша, не ни кори, не ни съди, свидетел на възходи и падения, помага ни да надмогнем силни отклонения, които биха ни извадили от релси. Писането в дневник е едно чудно пътуване по стръмния път на себепознанието. Безценно.
Единствено от себе си зависим
„Където и да сме, във всеки час.
И щастието можем да намерим
Единствено в самите нас.”
Оливър Голдсмит
На гръцкия философ Сократ е популярната сентенция „Опознай себе си“. Той е използвал система на преподаване, включваща диалози напред-назад, запитвания и отговори, които свеждат темата до най-фундаменталното ниво на даден факт. Докато пишем дневник, записваме въпроси за живота, адресирани към самите нас. Да станеш свидетел на богатството на човешката природа и да можеш да го видиш написано, наистина ти позволява да „опознаеш себе си“, както се изразява великият философ.
Дневникът черпи своето въздействие и до голяма степен се определя от своята спонтанност и непосредственост; това е запис или набор от лични размишления върху събитията от деня. Той е огледало, в което отразяваме нашия живот, докато той се развива. Той е приятел, съветник и свидетел на нашата лична история. Помага ни да разберем кои сме наистина и къде искаме да стигнем. Пази историята ни жива, чрез него разказваме нашия живот в думи, оцветени с емоции и мисли. Процесът на писане е полезен при търсенето и разбирането на самите себе си.
Кой не е минал през тази фаза в младостта си с първите пеперуди в стомаха, прималяването при съзерцаване на образа на любим човек.
Личният дневник е като тайна книга, в която се записват най-скритите мисли, емоции и събития от нашия живот. Това е място, където можем да се откъснем от външния свят и да отразим своите вътрешни колебания и размисли. Дневникът е повече от просто запис на събития – той е отражение на нашата душа и развитието ни като личности.
Кралица Виктория е емблематичен автор що касае ежедневно отразяване на случващото се, водила е дневник през по-голямата част от живота си. Тя прави първи стъпки в писането на тринадесет годишна възраст и продължава да пише почти шестдесет и девет години. Писала е по 2400 думи дневно, една плодовита писателка, която чрез личните си преживявания дава поглед върху една цяла историческа епоха, която носи нейното име - Викторианска. Тя е била открита и напълно непринудена в разказите си. След смъртта на кралицата семейният съвет решава да елиминира част от написаното, считано за не много уместно. Така от нейните дневници са останали общо 141 тома, наброяващи 43 765 страници. Освен, че е много добра в текстовете, кралицата е имала и талант за рисуване и част от записките ѝ съдържат също рисунки, създадени от нейната ръка.
Воденето на записки е своеобразна история на нашата душевна еволюция. Тя отразява нашите победи и поражения, радости и тъги, мечти и страхове. Този процес на самоанализ ни помага да се разберем по-дълбоко и да намерим по-добри начини за справяне с предизвикателствата, които срещаме по пътя си.
Създавайки личен дневник, ние също така поемаме отговорност за своята собствена история, свидетел е на нашите успехи и провали, на нашите съмнения и вяра. С годините той става своеобразен пътеводител, който ни напомня откъде идваме и къде искаме да отидем. Писането на дневник не само ни помага да се разберем по-добре, но и да подобрим уменията си за изразяване. Словата стават нашите спътници в самооткриването, позволявайки ни да изразим сложни емоции, които може би в противен случай щяха да останат неразбрани, недефинирани.
Въпреки технологичния напредък, дневникът остава мястото, където няма съревнование за внимание или желание за одобрение. Той предоставя безценна възможност да се свържем със себе си в свят, претъпкан със суета и информационен хаос. Дневникът служи като сигурно убежище, в което можем да споделяме чувства или настроения, които може да са твърде болезнени, за да бъдат изразени в по-публична среда. Независимо дали става дума за изливане на възмущение, писане за нова влюбеност или скръб за загубата на любим човек, намирането на удобно място за освобождаване на мислите и емоциите помага да се чувстваме по-щастливи като цяло, предлагайки изход за разсъждения и чувства, които иначе биха останали затворени вътре в нас.
Дневниците ни помагат да организираме мислите си и да ги направим разбираеми. Да "запишем” възторзите, тревогите, разочарованията, болките и радостите е полезно. То помага в намаляването и освобождаването от тежкия стрес, който трупаме ежедневно. Добър начин е да освободим всяко напрежение, което ни пречи да се чувстваме щастливи. Живеем живот на бързи обороти. Ако не спрем да се огледаме от време на време, може да го пропуснем. Воденето на дневник е добър начин да направим крачка назад и да помислим върху себе си.
Въпреки че изглежда като тривиална задача, воденето на дневник доказано намалява депресивните мисли и поведение, като осигурява на пишещия по-голям контрол. Установено е, че тази полезна интервенция има дълготраен ефект върху психичното здраве.
Днес модерните хора ходят на психоанализа. Ние посещаваме психоаналитиците си, сякаш отиваме на фризьор. Всеки път като чуя за такъв сеанс, идва ми на ум случая с пациентка на Фройд, дошла при него, оплаквайки се от стомашни болки и депресия, свързани с менструалния ѝ цикъл. Фройд я диагностицира с истерия и „прекомерна мастурбация“, нещо, което според него е психично заболяване и коренът на всяка зависимост, както пише в резюмето „Мастурбация, пристрастяване и обсесивна невроза“. Назначено е лечение: каутеризация на носа, тъй като той бил свързван с гениталиите и операцията върху него можела да потуши сексуални проблеми като този на Ема/пациентката му.
По това време Фройд бил под влиянието на Вилхелм Флис, специалист по уши, нос и гърло. Флис, разработил псевдо научни теории, че сексуалните проблеми са свързани с носа чрез предполагаема назогенитална връзка. Флис лекувал "назална рефлексна невроза" чрез обгаряне на вътрешността на носа под местна анестезия. Операцията на Ема се оказала катастрофална, стигнало се до обилно, повтарящо се кръвотечение от носа; Флис бил забравил марля в носната кухина на оперираната, чието последващо отстраняване я оставя трайно обезобразена. Фройд прави заключение, че постоперативните кръвоизливи на пациентката са били „кървене на желание“, причинени от нейния истеричен копнеж за обичта на другите.
Току-що отворих нова страница в дневника си и намерих нов приятел. Затворих вчерашната, която вече е пълна, и ето ме лице в лице с една празна страница за попълване. Надявам се с цялото си сърце да мога да напиша в нея неща, от които никога няма да се срамувам. С всеки следващ ден, скъпи бележник, ще опознаеш по-добре моите, лъкатушещите мисли, идеи и въображение.
Моят приятел дневникът ми никога не ме подведе, не ме предаде.
Тази статия все още няма коментари