English
Колко сме доволни от живота си? Щастливи ли сме? Кой носи отговорност за това, което съдбата ни поднася всеки ден? Ние самите? Не звучи много комфортно някак. Оглеждаме се. Няма ли кой да поеме този товар? Тежко е, понякога непосилно. Затова ни е необходима някаква утеха, опора, вяра, че някой друг ще може да носи отговорността за нас, измислил го е вместо нас, ще се погрижи, ще ни освободи от тегобата да вземаме решения. Орис, съдба, карма, причини вън от нас ни трябват, за да се разтоварим от тежкия багаж на отговорността. Щото си трябва доста да поработим за собствените си съдбини.
Боговете - вечната утеха и упование, от незапомнени времена сме нагърбили с нашите въжделения, страхове, копнежи, мечти, желания. Когато сме щастливи нямаме нужда от тях, но всичко, което не ни харесва, трябва да намери резон вън и независимо от нас.
Нека ви припомня една много важна богиня, тази на чието благоволение виси живота ни. Богинята Клото, най-младата от трите богини на съдбата в гръцката митология, която държи в ръце хурка, изтегля фината нишка на дните ни, пресуква я, после я оформя между пръстите си, изтънява я на места, на други я оставя по-плътна, намотава я на вретеното си и отмерва времето на земния път на всекиго от нас от високия си трон, облечена в бели одежди, със златен венец на главата. Тя е олицетворение на спокойното и неотменно течение на живота.
Аз пък ще ви кажа, че съм от щастливците, които са имали късмета да познават една простосмъртна жена - инкарнация на богинята Клото. Отдавна я няма на земята, но образът ѝ е все така светъл и любим.
Името ѝ е Яна. Моята баба. Ако се подсмихвате с подозрителен поглед, дайте ми шанс да ви река нещичко за тази необикновена жена. После отсъдете. Тя ми разказваше често истории от своята младост, някакви приказки от друг свят. Родена в плодоносния чернозем край Дунава, където единствен бог е Къра, тя не е имала време да почита други богове, да се моли в храмовете им, да прави молебени или жертвоприношения, да полага в нозете им дарове. Затова постепенно приела образа на Клото на собствения си живот. Точно като богинята сама предяла и памука, и вълната на дните си. Докато тъчала кенарените платна у дома на стана, ги наричала: с бялото ще се сгодя, от платното със синята нишка ще ушия риза за мъжа ми, с дантеленото мильо ще покрия спалнята ни. Докато вапцвала вълната за шарените си черги, ги подреждала изнапред: червената в одаята за гости, че много гости ще ми идват на сбора, зелената в спалнята, сивата в антрето, всички да се отъркат и да влязат чисти у дома. Пошовете, с които покривала главата си също имали своя език - белия, от най-финия тензух с фестона по краищата, с дъхав кичест трендафил зад ухо, е за кога иска да срещне изгората си на извора. Шарен за хорото на мегдана. Така милата ми баба станала сама богиня на своите на своите собствени нишки на съдбата.
Така я помня - седнала на трикракото си столче в мотвака, в лявата ръка държи хурка, а в дясната голямото дървено вретено. Между пръстите ѝ танцува своя лудешки бърз, изумителен танц. Тя ту го стяга с клюп, ту го отпуска малко и преди да падне на пода, с бързината и сръчността на магьосник го връща и го завърта шеметно отново и отново. Седи жената и неспирно говори, орисва себе си, нас - нейните деца, подрежда всичко, което желае, с упоритостта и страстта на стремежа, с магичната сила на мечтите, нашите послания към вселената. Жена на делника - една Мойра, която в ежедневните ритуали, тайнства, работа, усилия, домашни обреди, твори собствената си участ. Сама сложи и ножицата върху финалния епизод от живота си и го пусна да отлети от тялото ѝ. “Уморих се, мале, да си вървя ми е време.”
Направени сме ний от нишки, бих перефразирала Шекспир. Важни са всички нишки, от които сме изтъкани ние. Тези вътре в нас - на живота, на сърцето, нишките, в които обличаме тялото, наречени на богинята Клото.
Дрехите, в които живеем. Важни ли са те? Важни са!
И, ако възразите, и кажете, дрехите нямат значение, ще попитам само какъв е първият въпрос, когато нещо предстои в живота ви?
Какво да облека?, разбира се.
Какво носят дрехите за нас? Именували ги на една толкова важна богиня, хората от памтивека са били наясно за мястото в бита им, за фаталната роля в живота и съдбата ни.
Дреха от староанглийски означава ‘да прилепне’, ‘да пасне’, ‘да се залепи’. Затова, щом нещо е толкова близо до нас, то неизбежно силно ще ни влияе, ще ни въздейства, ще ни определя. Добре е да му отредим време и усилия, да го подберем с внимание и грижа. Така ще се чувстваме спокойни. Когато сме в хармония със самите себе си, ние се отваряме към света в най-добрата си версия. А не е ли това най-важното, да бъдем по-доброто копие на самите себе си?
И с още една емблематична дама искам ви запозная днес: Света Маргарет Шотландска. Била е кралица на Шотландия през 11 век. По време на управлението си тя става поборник за висока естетика в дрехите. Тя наема чуждестранни търговци, за да ѝ доставят красиви платове и нова мода от цял свят.
Нейната визия била да преобрази своя шотландски народ, като го облече в красиви цветове и декоративни детайли. Дълбоко вярвала, че елегантността и класата ще накарат нейните граждани да добият самочувствие и ниво на нова раса.
Света Маргарет изиграла много важна роля в историята на страната си. Тя не само разбирала колко е важно да е облечен красиво и изискано с вкус и по последен писък на модата. Провеждала политика за естетическо прераждане на народа си. За своите заслуги е призната за светица. Тя осъзнавала много добре силата на модата и елегантността. Това, което ние носим изразява кои сме и в какво вярваме.
Клото е деликатна богиня. Ако искаме да сме в мир с нея, важно е да знаем няколко основни постулати:
- Нишките, в които обличаме телата си са нашата броня, която ни пази и защитава от света наоколо. В тях съхраняваме себе си физически и ментално. Те ни помагат да оцеляваме.
- Дрехите са нашата визитна картичка. Те ни представят пред останалите. Опростенческо и повърхностно е да се правят опити да се принизи ролята им, те имат своето много сериозно и полагащо се място и са от голямо значение за това как ще се осъществи контакта с хората наоколо. Това е “разговор” с други изказни средства и е добре да върви гладко, с ясни послания и точна информация за това, кои сме ние и какво искаме от околния свят.
- Дрехите форматират мисленето ни. Затова за различни поводи ние се обличаме различно. В наши дни се пресяват специализирани изследвания за когнитивността на тъканите. Този термин описва ефекта на нашите дрехи върху подсъзнанието ни и върху начина, по който възприемаме себе си, върху начина ни на мислене, изследва ефекта на дрехите върху нашите настроения и поведение. Съвременните изследвания показват, че хората са по-ефективни, когато са облечени в дрехи, пряко свързани с важни аспекти на задачата, която извършват.
- Дрехите са изкуството, слязло от стените на галериите на улицата. В този вълнуващ спектакъл ние сме артистите-художници, режисьори, сценаристи и актьори с главна роля. Дрехите са култура, естетика, красота.
- Днес ние трябва да сме в крак с динамиката на живота, който е наоколо. Ако не сме ‘in’, ние сме безнадеждно изостанали. Всяко разсейване и забавяне ни отхвърлят встрани от коловоза на влака, наречен адекватност така яростно, че дори на самата богиня и вълшебницата с хурка ще е трудно да ни помогне да се качим отново. Промяна, смяна, освобождаване от ненужното, зареждане с нова енергия.
- Днес, повече от всякога е изключително важно да сме ‘up to date’, т.е. модерни. Във всяко едно отношение, във всеки един аспект от нашия живот: поведение, мислене, дрехи, взаимоотношения с околния свят.
- Дрехите ни изразяват. Нека направим така, щото те да покажат най-добрата ни страна. Със сигурност така ще омилостивим Клото и тя ще ни отреди гладка нишка живот.
- Дрехите са наш собствен инструмент, с който си помагаме да бъдем по-ефективни в работата си, да повишим капацитета на ума и тялото. Нашият мозък обича реда, защото управлява изключително сложна система. Затова е важно да има организация във всичко, и в дрехите също.
- Външният вид и вътрешната нагласа трябва да са в унисон. Когато тялото е вече форматирано посредством дрехите, сигналът за влизане в съответния режим на работа е подаден и сработването започва.
- Не забравяйте - Клото е като неволята, идва при онези от нас, които сами си помагат.
Тази статия все още няма коментари