English
Харесвам 8-ми март. У мен празникът буди само мили чувства и красиви образи. От детството ми още и завинаги ще остане денят на жената – далата живот, примерът, упованието, утехата, себеотрицанието, великодушието, прошката, безпределната отдаденост, безграничната любов, безусловната обич. Ако би било възможно, бих събрала всички жени на живота ми и с дълбок поклон бих казала – благодаря ви! Дадохте ми светлина!
Житейският ми път ме срещна с изключителни жени, чието присъствие моделира характера ми, интересите ми, стойностите ми, помогна ми да разбера света малко по-добре. В сърцето си нося благодарност и обич към всички тях. Любящи, добри, те ми дадоха топлина и грижа, сила и безценни уроци. На много от тях не успях да отдам почит и да кажа думи на благодарност. Останах длъжница.
Всяка година на днешния ден отново завъртам лентата, за да оживеят образите на всички уникални жени, които имах щастието да срещна. Каква щях да бъда без безценното време, прекарано с моите баби лятос? А те - два диаметрално противоположни космоса, всяка със своята мъдрост, дълбоко изстрадана в опита, едната - фантазьорката моя любима (която си донаждаше живота с красиви истории и така преминаваше по-леко през житейските неволи) и другата - царицата на мълчанието, на която всичко ѝ идеше отръки, властелин на дома си, в който никого не допускаше, и която определяше модната линия на цяло село, като майстореше модели на дрехи по своя визия и преценка, и която беше последна инстанция на всички женски теми.
Ето я и първата ми учителка, която носеше плод под сърцето си, грееща от щастие на предвкусваната радост на бъдеща майка, щипва ме под брадичката и казва “искам моето дете да прилича на теб”.
От черната дъска в клас ме гледа учителката ми по български език, заради която прочетох “Бай Ганьо” (безумно скучна за мен, детето тогава, но после ѝ бях безкрайно благодарна за този насилствен почти акт). Класната ми от прогимназията, деликатна и възпитана жена, фина и стилна (най-елегантната жена), която отвори сетивата ми за писаното слово и ме вдъхнови да чета и книги, различни от “Из Лопянската гора”. После – учителката ми по английски от гимназията, която ме спаси от пагубно-разрушителни решения на незрял, отчаян, нещастен, удавен в мъка тийнейджър. Виждам на сцената отново майките на приятелките ми, които бяха заместващо семейство тогава, когато моето бе разбито на безкрайно малки отломки със смъртта на майка ми.
И майка ми – моята икона, пред която никога няма да успея да положа достатъчно цветя на благодарност, жената, която за краткия ни път заедно ми даде любов, грижа, уроци, и пак обич, много обич, защото, както казваше тя: “За да можеш да даваш обич, най-първо трябва да я получиш”. Тя така и никога не си отиде, иконизираният ѝ образ ми даде сили да продължа сама през годините напред.
И моите безценни приятелки! Всички до една уникални, неповторими, коректив и урок, и безрезервна подкрепа, съвет и помощ, винаги до мен в моменти на униние и тъга, радост и щастие. Благословени да бъдат!
Тази година, съвсем неочаквано за мен, за първи път се почувствах от другата страна на празника. Аз съм и майката. Разбрах го внезапно, разтърсващо. Винаги съм искала да имам три деца, но някак не се получи. Вселената обаче си знае енергията. Майка не се става само с акта на раждането. Майка се става с грижа и обич. Днес имам три прекрасни деца, богата съм и съм безмерно щастлива.
Най-красивият подарък, който някога съм получавала по какъвто и да е повод, бе една думичка, сладка като мед, красива като екзотично цвете, кратка, а запълва целия свят, две срички “ма-ма”, с което мило и нежно ме закичи неродената от мен, но моя дъщеря. Първият път “мама” прозвуча леко като повей на вятъра, който гали слуха, но все още не знаеш дали е истински, или игра на звуци във въздуха. Не посмях да реагирам, да не разваля вълшебството. После се повтори, пак и пак, и продължи да гали с финото си трептене, да кара сърцето да прималява от красотата на признанието. Защото идва отвътре, чисто и неподправено, сърдечно, дълбоко и истинско. Има ли по-голямо щастие от това? По-голямо признание? Благодаря ти, детето ми прекрасно, неповторимо! Обичам те, Ваня! Взе ми сърцето завинаги! Бъди здрава и благословена!
Тази статия все още няма коментари