Меню

Блог

Първи юни 31.05.2020 18:59:48

Първи юни

На кратка импровизирана раздумка съм с моята малка приятелка София, първокласница в Музикалното училище. Седемгодишна къдрокоска със смугла кожа и сини очи в рамки от дълги ресници, които ги правят да изглеждат като нарисувани от художник романтик. Седи на дивана, крачетата ѝ обути в къси бели чорапки и розови маратонки, още не стигат пода, та ги вее усърдно във въздуха. Това издава нетърпението ѝ да излезе навън, след като цял ден е била на някакви занимания у дома. Гледа ме леко под око, не съм заслужила още доверието ѝ. Не подозира, че ми е “протеже”, както се шегуват с мен приятели, дори едва ли знае значението на тази дума, а и няма нужда от покровител, защото е талантливо дете. Пианото е тема, която бързо отваря разговора ни. Да, харесва ѝ да свири на пиано, да, работи всеки ден по 45 минути сутрин и вечер. Да, най-добра е в класа. Говори спокойно с речник на голям човек, без притеснение. И някак между другото вмъква: “Само не разбирам защо, госпожата постави отлични оценки и на учениците, които не полагаха достатъчно усилия, не работиха през годината и не напреднаха много в свиренето на пиано.” Подбира думите бавно и ги реди достатъчно неутрално, за да не проличи болката ѝ. Бодна ме в сърцето. Какво мога да кажа? Спонтанно искам да я прегърна като единствен начин да ѝ кажа: "не се тревожи, всичко е наред, ние те обичаме и вярваме теб, останалото е без значение", но сподавям този импулс, трениран вече три месеца в социално дистанциране. Един микроскопичен вирус натика всички ни вкупом, наведнъж и внезапно за дълго време в дълбокото блато на страх и изолация, от което не е ясно кога и как ще излезем. Докосването като друг път на комуникация носи преживявания, които думите не дават. Днес, лишени от тази възможност, разбирам колко е важно докосването между човешките същества.
Кой не познава тази мъка? - челен сблъсък със света на големите с други закони и правила, непонятен и чужд на детските чувствителност и представи. Болезнени познания. Редът в детския свят, в който всичко си е на място, започват като пясъчна кула да се рушат. Ние, възрастните, сме като бурен вятър, който  отнася прашинките на детството, разпилява ги без следа. Като Снежната кралица чупим огледалото и парченцата, които попадат в очите, променят света наоколо, за да направим безкрайна армия от герои като Кай.
Ден подир ден кършим нежни цветове, брулим млади клони, налагаме нашия аршин и деформиране със сила тези, които не могат да се защитят. Грубо и безпрекословно, за тяхно “добро”. Дали?
И не е ли по-добре вместо да ги морализираме по нашите представи, просто да ги обичаме повече? За нашето собствено спасение, защото:
„Душата се лекува като бъдеш с деца.”
Фьодор Достоевски

Facebook Iliana Alipieva | Instagram Iliana Alipieva

Коментари

e
e 12.11.2021 e

Остави коментар

Fashion Diary by Илияна Алипиева

Fashion Diary

Първи юни

Първи юни - как децата ни учат да сме по-добри? • MDL Shop

Седя си на кратка импровизирана раздумка с моята малка приятелка София, първокласница в  Музикалното училище. Седемгодишна къдрокоска със смугла кожа и син Седя си на кратка импровизирана раздумка с моята малка приятелка София, първокласница в  Музикалното училище. Седемгодишна къдрокоска със смугла кожа и син 2023-06-20T09:30:58+03:00 Първи юни

<p><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt;">На кратка импровизирана раздумка съм с моята малка приятелка София, първокласница в Музикалното училище. Седемгодишна къдрокоска със смугла кожа и сини очи в рамки от дълги ресници, които ги правят да изглеждат като нарисувани от художник романтик. Седи на дивана, крачетата ѝ обути в къси бели чорапки и розови маратонки, още не стигат пода, та ги вее усърдно във въздуха. Това издава нетърпението ѝ да излезе навън, след като цял ден е била на някакви занимания у дома. Гледа ме леко под око, не съм заслужила още доверието ѝ. Не подозира, че ми е &ldquo;протеже&rdquo;, както се шегуват с мен приятели, дори едва ли знае значението на тази дума, а и няма нужда от покровител, защото е талантливо дете.<img class="alignright" src="https://cdncloudcart.com/12384/files/image/49e1d539-0bfb-46ff-b07a-453f615d81ac.jpg" alt="" width="272" height="363" /> Пианото е тема, която бързо отваря разговора ни. Да, харесва ѝ да свири на пиано, да, работи всеки ден по 45 минути сутрин и вечер. Да, най-добра е в класа. Говори спокойно с речник на голям човек, без притеснение. И някак между другото вмъква: &ldquo;Само не разбирам защо, госпожата постави отлични оценки и на учениците, които не полагаха достатъчно усилия, не работиха през годината и не напреднаха много в свиренето на пиано.&rdquo; Подбира думите бавно и ги реди достатъчно неутрално, за да не проличи болката ѝ. Бодна ме в сърцето. Какво мога да кажа? Спонтанно искам да я прегърна като единствен начин да ѝ кажа: "не се тревожи, всичко е наред, ние те обичаме и вярваме теб, останалото е без значение", но сподавям този импулс, трениран вече три месеца в социално дистанциране.<img class="alignleft" src="https://cdncloudcart.com/12384/files/image/sweetlikecandy-2.jpg" alt="" width="319" height="321" /> Един микроскопичен вирус натика всички ни вкупом, наведнъж и внезапно за дълго време в дълбокото блато на страх и изолация, от което не е ясно кога и как ще излезем. Докосването като друг път на комуникация носи преживявания, които думите не дават. Днес, лишени от тази възможност, разбирам колко е важно докосването между човешките същества.</span><br /><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt;">Кой не познава тази мъка? - челен сблъсък със света на големите с други закони и правила, непонятен и чужд на детските чувствителност и представи. Болезнени познания. <img class="alignright" src="https://cdncloudcart.com/12384/files/image/woosham.png" alt="" width="320" height="321" />Редът в детския свят, в който всичко си е на място, започват като пясъчна кула да се рушат. Ние, възрастните, сме като бурен вятър, който&nbsp; отнася прашинките на детството, разпилява ги без следа. Като Снежната кралица чупим огледалото и парченцата, които попадат в очите, променят света наоколо, за да направим безкрайна армия от герои като Кай.</span><br /><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt;">Ден подир ден кършим нежни цветове, брулим млади клони, налагаме нашия аршин и деформиране със сила тези, които не могат да се защитят. Грубо и безпрекословно, за тяхно &ldquo;добро&rdquo;. Дали?</span><br /><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt;">И не е ли по-добре вместо да ги морализираме по нашите представи, просто да ги обичаме повече? За нашето собствено спасение, защото:</span><br /><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt;">&bdquo;Душата се лекува като бъдеш с деца.&rdquo;</span><br /><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt;">Фьодор Достоевски</span></p> <p><span style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt;"><span class="s2"><a title="Facebook Iliana Alipieva" href="https://www.facebook.com/iliana.alipieva" target="_blank" rel="noopener">Facebook Iliana Alipieva</a>&nbsp;|&nbsp;<a title="Instagram Iliana Alipieva" href="https://www.instagram.com/ilianaalipieva/" target="_blank" rel="noopener">Instagram Iliana Alipieva</a></span></span></p>

e e

2021-11-12T23:27:41+02:00
e
Сравнение на продукти