Когато Създателят решил да направи Земята красива, събрал цветята, за да им раздаде цветове. Червено за розата, жълто за нарциса, виолетово за теменужката. Свенливото кокиче останало без цвят. Ами сега? Смилила се Баба Зима над малкото цветче, рекла, ще ти дам моя цвят, белия, с него ще предвещаваш идването на любимата ми сестра Пролетта. Така, откакто свят светува, покаже ли се снежно бялата главица между съчки, гнили листа и ледени парчета сняг, знак за пролет четем. Малките камбанки пробиха вече твърдата земя и затрептяха в нежен звън за сбогом на зимата.
Ние хората сме слънчелюбиви креатури. Като малките бели кокичета сме – колчем видим слънце, разцъфтяваме. Вдъхновяват ни цветове и цветя. Нека си е Малък Сечко, както й да се люти, настроение за пролет се носи наоколо.
Малко графика винаги е добро начало. Приглушено бяло с ефирни шарки стои ненатрапчиво елегантно.
Меки тонове, ефирни материи, романтични принтове с дискретен блясък. Подходяща визия за всякакъв повод.
Тази статия все още няма коментари