English
Поглед като стрела на Амур, усмивка като разлистване на цвете, случайно докосване като сладостно жигосване, нашепната дума като лек полъх на зефир, мека прегръдка на мъжко сако в топла нощ, когато летният бриз, а може би недефинирано още желание, кара женски рамене да потръпнат. Игра на фантазиите. Красивото забавление на големите. Познато. Преживяно. Винаги вълнуващо.
Флиртът. Роден ведно с живота. Дава му свежест и аромат, събужда всяка фибра на тялото, внезапно ускоряване на пулса гъделичка под лъжичката. Игра за двама, кодирано общуване, мост към свят малък, красив, наситен с блян. Пъзел от филигранно изрязани частици, които двама души внимателно подреждат, за да родят картина, наситена с цветовете: горещи желания, трепетни очаквания, скрити страсти.
Какво е лятото без тази щипка уханно емфие от красиви емоции, което изправя тялото, пълни гърдите, озарява лицето с усмивка, прави ни лекокрили птици? Защото сме обект на желания! Наелектризира, зарежда, вдъхновява! Неочаквана стъпка встрани, малко волност, кратко бягство.
В огледалото за обратно виждане на времето сме пак там, където малките момчета дърпат плитките на момичетата, а пък те недоумяват и плачат, може би, но не забравят кой ги е оскубал, защото са срещнали в челен удар погледа, който казва: “Харесвам те!” Умилителни спомени на първите ни опити за ухажване.
Вечната игра на мъжете и жените.
Помните ли първия път? Бях в първи клас. Оставяхме връхните си дрехи пред класната стая в коридора на закачалки. Всеки ден в джоба на синьото ми палтенце намирах малка вещ. Месеци наред. Другарката Гаджева направи разследване, но никой не призна да има връзка с подаръците. След време все пак се разкри кой е мистериозният обожател. Беше разобличен пред целия клас. Той плака от унижението. Аз плаках заради него. В края на учебната година пътищата ни се разделиха. До днес помня големите му черни очи с дълги ресници и клетвата му за вярност: “Никога няма да те забравя!” И аз не съм го забравила. Не се видяхме никога повече.
Ако има еталон за красив флирт, то за мен е сцената от филмова адаптация на романа “Ана Каренина” на Лев Толстой, в която Костя в игра на думи с дървени кубчета с прелестната Кити по изключително красив начин с много размествания на буквите, написва „винаги съм те обичал“. Много изискано.
Всички ние флиртуваме с удоволствие през целия си живот. Тази игра ни забавлява, красиво ни напряга, изважда на преден план най-добрите ни страни, провокира фантазията ни, подлага на тест бързите реакции, вземането на неочаквани решения, събужда чувството ни за импровизация и активира чувството ни за хумор, подтиква ни да се впускаме в действия с неизвестен край, гъделичка нервите. Изважда ни внезапно от летаргията на подредения ни живот.
Флиртът не е грях. Героите само за кратко слизат от картината в златна рамка, за да пият божествената амброзия от предвкусвана наслада от живителния извор на ухажването. Флиртът е само летен дъжд с мълнии и светкавици, след който се диша леко. И всички са отново по местата.
Да живее лятото, пълно с емоции!
Тази статия все още няма коментари