English
Има моменти в живота ни, които не забравяме никога. Има личности по житейския ни път, които налагат отпечатък върху нас завинаги, дори да не отчитаме това веднага. Щастлива съм, съдбата ме среща с много специални хора, от които съм се учила и продължавам да уча. Особено място измежду всички имат моите учители. Ролята им е ключова и незаменима с нищо друго. Те са личният пример и първо вдъхновение за знанията, на които ни учат, дело изключително отговорно и трудно, неблагодарно и обсебващо. Когато стане дума за писано слово, се връщам в един час по граматика в прогимназията. Учим се на синтактичен и морфологичен разбор на изреченията, строеж и значение на думите като части на речта и пр. Неистова скука. Изречения, банални и безсмислени, съставени само, за да покажат подредбата и предназначението на думите. Интересът ми и в този ден Х е под нулата и блея, с поглед, зареян някъде в тъмните дипли на Витоша, както обикновено, когато имаме това занимание. Звънецът бие, глъчката намалява. Учителката я няма. Вместо нея пред нас стои, дошло като от друг свят, видение: фигурка слаба, мъничка, прозрачна сякаш, застанала кротко пред черната дъска, с изрусена къса коса (къна бе повелята на модата!) на водна ондулация, очи - теменужки, които гледат от упор, перлено розово червило на деликатните устни, красив туин сет - блузка с къси ръкави с наметната отгоре жилетка с копчета от седеф в розово, права пола точно до средата на коляното в розово-бял пепит, кокетни обувки на ток в беж.
Ръцете скръстени на гърдите, дълги китки, на тънките и жилести пръсти пръстени, които стоят халтави, сакаш всеки миг ще се изхлузят, с дискретен маникюр в розово й придават вид на Мадона от рисунка на художник-класик. Новата ни учителка. Финесът, който излъчваше беше пленителен. Приковава вниманието с нейното “Добър ден, деца!”, напълно извън стандарта, и не зная какво щеше да й се случи, ако не бе партиен секретар на училището с този не по правилата “Здравейте ученици!” поздрав, който бе стандарт. Напрягаме слух, за да чуем тихия гласец. (По-късно ще разберем колко силен точен, ясен и чуваем може бъде този глас, без да се налага с децибели. И че дисциплината в час е въпрос на създаден интерес в учениците, не на гласовия потенциал на преподавателя).
Упражнението по граматика обичайно звучи така: Ученикът (подлог) сложи (сказуемо) учебника (определение) върху (предлог за място) масата (обстоятелствено пояснение за място). Прозяваме се в очакване.
Тя не пише, диктува:
“Над мъртвата градинка вечерта разпускаше коси от черен мрак.”
Удари ме като гръм. Пленително. Силно. Пестеливо. Експресивно. Ярко. Прецизно. Образно. Точно. Вдъхновяващо.Никога не забравяме първия път, нали. Тогава, когато нещо пробожда сякаш сърцето, тялото тръпне от неочакваната наслада, ликува от радост и се понася в свят - непознат, вълшебен, необятен, богат на образи, картини, впечатления, преживявания, страсти, истории. Веднъж надникнали в него, той става неизменна част от същността ни, ние го търсим, губим се из дебрите му, потъваме в него, омаен е! Вървим, нататък без край, напред, далечен хоризонт се ширва пред фантазията, рисува картини, светове, галактики. Магия е словото. Веднъж усетили силата му, оставаме завинаги в плен.
Четири години прекрасната ни учителка Олга Томова вълшебства върху нас, промени представи, обърна стереотипите, създаде поведенчески модели, култивира естетика, отвори ни очите не само за литература, начин на общуване, начин на живот. Направи го по нейния уникален начин – с любов и професионализъм. Колкото повече я опознавахме, толкова повече я обичахме. Беше идол, пример, вдъхновение. Станахме приятелки, което за мен беше безценно. Веднъж ми сподели колко много се вълнува преди час, казваше: "Всеки ден аз държа изпит пред вас."
Това, което ми завеща: "Всичко, което правиш носи твоя почерк. Пиши красиво."
Словото, писаното с неговата могъща сила - незаменим учител и приятел, умел водач и наставник по знание, вдъхновение, извор на мъдрост, толкова всеобхватно и многолико, че няма с какво да го заместим.
Поклон дълбок пред учителите!
