English
Любовта, тази стара игра. Вечна като самия живот.
Копнеж, мечта, огън, страст, мълния, сълзи, небеса и пъкъл.
Безусловната господарка на сърцата. Тя властва, без да пита, прегазва всички условности, подрежда света по свой аршин. Дивим се, обожаваме я, страдаме, умирайки по нея, жадуваме я пак.
Любовно ми е днес! И красиво! И вдъхновено! Да мине различно денят ми се иска. Празник е! Готови ли сте? Открехнете вратата на фантазията. Отпуснете се. Ще се забавляваме! Затворете очи! Да си направим едно чудно преживяване. Ще нарисуваме с устни днешния празник. Вече предвкусвам насладата. Като да вдъхнеш аромата на дъхав горещ шоколад. Чудното пътуване в изкуството Любов. Днес вие творите.
Да оставим най-изконното наше усещане – докосването - да ни води. Ще рисуваме с устни. Те, като филигранни четки ще ваят образа на любимите ни. Докосването - майката на всички сетива. Докосване, най- фината форма на общуване, “ ишин деншин “ го наричат в японската култура, или неизказана връзка от сърце към сърце. Докосването е запазено за лични преживявания само за най-близките. Не се ли раждаме ние от досега на две тела?
Всеки ден светът се допира до нас по много различни начини. И ние го докосваме - променяме го, променяме се. Докосването е кодът към нашата същност. Лелеяно единение с любим човек, пренасяне в светове и измерения, приказни, дълбоки, необятни, пълни с божествено удоволствие. В дълбоките дебри на копнеж и желания за общност и потъване в другия. Сливане на две същности в едно, потъването на аз-а в аз-а на другиго, разтваряне и потапяне, сладостта на взаимност и принадлежност. Пред нас е любимият образ.
Рисувайте смело! Най-първо да нарисуваме очите. Клепките трепват леко от съприкосновението с топлината на дъха. Опипом устните се спускат да докоснат други устни. Целуват до пресъхване, страстно и дълго, жадно и ненаситно, до изтръпване. Ароматът на другия, вдишайте го! Продължете като капка вино по брадичката надолу, разходете се по шията и се наместете зад ухото с девствен мъх. Едно прошепване е като полъх на копринен зефир, ражда копнеж и желание. Целувате в шепот, шепнете целувайки. Шията - топла, мека и тръпнеща в очакване на сладостни милувки. Ето ги и раменете с познатите извивки. Мускулите им се напрягат в опита да спрат устните върху себе си. Гърдите, толкова пъти докосвани, толкова пъти целувани и все недоцелувани! Наслада и нега. Желание се разлива като пенливо вино из тялото. Сърцето, малкото голямо сърце, пърха, бясно бие! И е радост, и е сладост, и е болка, сладка болка. Вървете. Надолу. Гладка плът, дъхът ви я събужда за живот, вдишайте животворна сила от пъпа, продължете надолу към познатите скрити форми, загадъчни, интимно близки и все нови за откриване. Топлина, нежна страст. Не спирайте, рисувайте.
Бедра, пълни с живот, все надолу - до глезените, които тръпнат в очакване, покрийте ги със страстни и сладостни, докосвания. Стъпалата. "Целувам праха от нозете ти, о Перло!". Красив портрет, нали? Омаен като вино, дивен, ваш! Нарисуван с устни - красиви пеперуди.
“Иди и отвори вратата.
Може би някое куче рови.
Може да видиш лице или око.
Дори само тъмнината да цъка.
Дори да има само пуст вятър.
Дори нищо да няма.
Иди и отвори вратата.
Поне ще стане течение.”
Мирослав Хоуб
