English
Какъв би бил светът без големите личности, които са го променяли? Днес ние не можем да си представим живот без компютър, без интернет, без самолети.
Кои сме ние? Ние сме нашите страсти. А какво са нашите страсти? Те са нашето скрито гориво, зареждат ни с енергия. Те са онази наша компонента, която ни кара да се чувстваме развълнувани, може да задвижи двигателя ни. Това ще ни помогне да повдигнем духа си и да се придвижим напред. Помагат ни да прескочим невидимата демаркационна линия на нормалното средностатистическо съществуване и да навлезем в зона на високо напрежение на индивидуалност, която намира най-добро поле за изява точно на тази повърхност.
Каква е дефиницията на думата страст? Определението е „силно чувство на ентусиазъм или вълнение за нещо или за правенето на нещо.”
Как намираме своята страст? Тя може да бъде всеки личен интерес или хоби, което обичаме да правим. Това е дейност, която извършваме, без да ни е казано да го правим. Страст може да бъде нещо, което сме обичали като дете, което все още ни кара да се чувстваме добре. Страстта може да бъде и това, което сме правили през целия си живот и което не мислим, че е голяма работа. Това е нещо, което може дори да не забелязваме, защото е втора природа за нас.
Ключът към дефинирането на това какви са страстите ни е осъзнаване на положителната емоционална енергия, която чувстваме, когато се отдадем на тези страсти.
Всеки от нас има своите страсти. Някои са свързани с определени периоди от живота ни, други носим със себе си цял живот. Те са нашият индивидуализиращ признак, нашето неповторимо аз. Понякога е трудно да ги разпознаем, дефинираме. Те са част от природата ни. Но това не означава, че ги нямаме или че сме безстрастни. Нужен е малко кураж, за да им дадем шанс да излязат навън, да станат видими. Защото те са излизане от рамката, от стереотипа, отстояване на личностните качества.
Поглеждам назад във времето. Различни са заниманията, които са ме потапяли в блажено удоволствие да ги упражнявам.
Първата ми страст. Да реша куклите. В моето детство косите им бяха бутафорни, залепени с кафяво канцеларско лепило към главата. Ресането приключваше с първия опит да моделирам по моя представа прическите им. Нямаше сила, която да ме въздържи от това занимание, колкото и плач да следваше след неизбежното им "скалпиране".
Ето и една кратка история за страст:
Луди - млади се залюбили, както се пее в народните песни. Срещали се по тлаки и седенки дълго време, но никога насаме. Месеците се нижели един подир друг. Събрал кураж момъкът. Поканил той един ден девойката в дома на родителите си, които били някъде на път извън града за събота и неделя. Настанил я. Оставил девойката сама за кратко, само колкото да купи пресен хляб, зеленчуци и цветя. Докато се щурал насам-натам из пазара, кроял планове как да направи по-красиво преживяването. Повтарял си реплики, с които да я заплени. Искал да опознае момичето, някак все далечно и недосегаемо и много се вълнувал как да се представи в най-добра светлина. Когато се върнал у дома, най-напред помислил, че е сбъркал адреса. Входното антре променено, изцяло разчистено от вещи. Стаята му - с разместени мебели, напълно неузнаваема. Момчето, изгубило дар слово от картината, гледа изумено слабото момиче пред себе и недоумява какво става и защо. А девойката седи в стария кожен фотьойл с блеснал поглед, в музикален акомпанимент на музика от касетофона, откъдето звучи неповторимия глас на Джанис Джоплин “Синът на проповедника”. Разказва му припряно, как е успяла да примъкне гардероба от едната стена до отсрещната с помощта на подложени изтривалки от банята.
“Бягай бързо от нея! Бягай надалеко!” – проплакала Съдбата в лявото ухо на младежа. Но той е в пълен ступор, неспособен да чува и вижда знаците, които получава. Стои зашеметен, халосан, без да вземе разумно решение и да се предпази от фатални житейски грешки.
Момичето съм аз, а момчето след година ще ми предложи брак и ще стане мой съпруг. Поговорката, която казва, кой каквото сам си причини и Господ не би могъл да му направи, струва ми се тук важи в пълна степен. И ако искате да знаете какво стана със страстта на момичето, ще ви кажа, тя стана страшна, разви се, доби формата на пълна обсесия до такава степен, че един ден, напълно изнемощял от моите непрестанни промени вкъщи, мъжът ми "изплака" с молба: "Може ли две сутрини подред да пия кафето си в една и съща дневна?"
Така и не се получи, въпреки обещанията ми повече да не правя така.
Сега мога, от разстоянието на времето да кажа, че страстите са вид лудост. Те не се поддават на разумни доводи, избуяват по неведоми пътища и завладяват емоциите, обсебват личността, действат като наркотик, който носи неповторима наслада, несравнима с нищо друго и удовлетворение, което дава щастие, води до блажено състояние на пълно доволство.
Тя е важна, защото може да бъде разликата между живот, който е посредствен и живот, който е необикновен. Това е, което ни позволява да използваме пълния си потенциал и да постигнем страхотни неща.
Без страст ние просто бихме преминали през дните си без изобщо да живеем истински. Страстта е това, което ни кара да се чувстваме живи и ни изпълва с цел.
Страстта може да се използва по много различни начини. Тя може да бъде движещата сила зад нашите действия и мотивацията да преследваме мечтите си. Може да бъде и източник на вдъхновение, помагайки ни да видим света по нов и красив начин. В крайна сметка страстта е нещо, което всеки трябва да намери за себе си. Това ни прави уникални и специални. Страстта е това, което прави живота да си струва да се живее.
Вече родител, зная, че един от най-добрите начини да помогнем на децата, за да станат личности е да ги насочваме дa развият страсти като им дадем шанс да преживеят възможно най-много различни неща. Това може да стане чрез най-разнообразни занимания като пътувания, посещение на музеи или уроци по различни предмети, срещи с вдъхновяващи личности и какво ли още не.
Също така е важно да насърчаваме децата да следват мечтите си и никога да не се отказват от своите желания, цели. Да им помогнем да намерят своите страсти е едно от най-важните неща, които можем да направим като родители и възпитатели. Това е, което ще им даде шанса да водят пълноценен и успешен живот. Това ще им помогне да намерят своя глас в света и да променят живота на другите.
Страстта е движещата сила на човешкия прогрес през целия дълъг живот на земята. Която и от великите личности да вземем като пример - Леонардо да Винчи, Стив Джобс, Нютон или Рентген, са оставили диря, създали са нещо изключително именно защото са следвали страстите си.
